Керъл беше преметнала през рамо един доста обемист сак, който и пречеше да тича. Но Бруно не направи опит да и помогне, като единствената му цел очевидно беше да не я изпуска от очи. В един момент вдигна глава, видя Джейсън и лицето му се разкриви от изненада и ярост.
— Ще го хванем ли? — задъхано извика Керъл, която също го зърна.
Униформената служителка беше при вратата и протягаше крак да отмести трупчето, което я държеше отворена.
— Какво правиш тук, нещастнико? — изрева Бруно, хвърлил изпълнен с недоумение поглед към надписа на изхода. В следващия момент направи опит да се изпречи пред Керъл:
— Нали каза, че си отиваш у дома?!
— Хайде, по-бързо! — извика Керъл, без да му обръща внимание и сграбчи ръката на Джейсън.
Младият доктор отстъпи крачка назад, стреснат от заплашителната физиономия на Бруно, която започваше да червенее само на крачка от него. Ясно видя как по слепоочията му избиха жили с размерите на пура.
— Моля, почакайте още секунда! — извика по посока на служителката Керъл. Момичето кимна и извика нещо към пътеката за отвеждане до самолета. Джейсън задържа поглед върху Бруно до последния миг. С облекчение видя как гигантът спря да тича на крачка от бариерата, после се обърна и хукна към редицата телефонни автомати до стената.
— Хей, хора, вие наистина искате да хванете последната минута! — добродушно им се скара униформената служителка, докато откъсваше талоните на бордните им карти. Джейсън най-сетне се обърна с лице към пътеката за отвеждане, убедил се, че Бруно не възнамерява да вдига скандали. Керъл продължаваше да го тегли за ръкава по посока на пистата. Шофьорът на подвижната стълба изключи от скорост, за да ги изчака, после заблъска с юмрук по вече затворената врата на самолета.
— Ей, на това му викам точност! — навъсено избоботи той по посока на закъснелите пътници.
Когато най-сетне намериха местата си, Керъл се обърна към него и се извини за закъснението.
— Направо съм бясна! — каза тя, докато натикваше сака под седалката пред себе си. — Ценя загрижеността на Артър за моята сигурност, но това вече е прекалено!
— Кой е Артър? — пожела да узнае Джейсън.
— Шефът ми — с отвращение отвърна младата жена. — Заплаши ме, че ако замина, ще ме уволни. Но аз мисля да го изпреваря и ще напусна веднага, след като се върнем в града!
— Ще можете ли? — попита Джейсън, почти сигурен, че работата на Керъл не се изчерпва само с танцуването в бара. Беше чувал, че жени с подобни професии бързо губят контрол върху личния си живот.
— И без това възнамерявах да напусна — кимна тя. Самолетът се разклати и тромаво пое към пистата за излитане. — Вие знаете с какво се занимавам, нали? — попита го тя.
— Горе-долу — изплъзна се от категоричен отговор Джейсън.
— Но не го коментирате — отбеляза Керъл. — За разлика от повечето хора…
— Мисля, че това си е ваша работа — отвърна той. И наистина, откъде накъде ще раздава оценки?
— Малко сте странен — погледна го косо момичето. — Приятен, но странен…
— Мисля, че съм съвсем нормален — поклати глава той.
— Ха! — закачливо подхвърли младата жена. Оказа се, че въздушният трафик е доста оживен. Наложи се да чакат близо двадесет минути, преди най-сетне да се отлепят от земята и да поемат в западна посока.
— Мислех си, че няма да успеем — въздъхна Джейсън и най-сетне започна да се отпуска.
— Много съжалявам — отново се извини Керъл. — Направих опит да се отърва от Бруно, но той се залепи за мен като гербова марка. Не исках да разбере, че няма да пътувам за Индиана, но какво можех да направя?
— Вече няма значение — промърмори Джейсън, макар че в дъното на съзнанието му се загнезди неприятната мисъл, че и други хора освен Шърли вече знаят за целта на пътуването му. Направи опит да се успокои, тъй като наистина не виждаше какво значение има този факт.
Извади бележник с жълти листа и започна да разпитва Керъл за подробностите от предишните им пътувания до Сиатъл. Първото от тях беше по-интересно. Настанили се в хотел „Мейфеър“, а между развлекателните места, които посетили, бил и клуб „Тотем“ — нещо като брат-близнак на клуб „Кабаре“ в Бостън. Джейсън я помоли за повече подробности.
— Нищо особено — отвърна Керъл. — Прилично заведение, но без онова особено вълнение, което предизвиква „Кабаре“. Хората в Сиатъл явно са по-консервативни.
Джейсън кимна с глава, но недоумението му остана. Не можеше да разбере защо Хейс ще си губи времето по подобни заведения, особено след като пътува с Керъл.