— Тук ли отседнахте с Алвин? — попита Джейсън и се приведе към стъклото. Верандата беше огромна, върху нея имаше дълга маса от суров чам и столове от същия материал.
— Да — кратко отвърна момичето и се извърна да вземе чантата си от задната седалка.
Слязоха от колата. В хладния въздух се носеше миризма на дим, някъде наблизо ромолеше невидим поток.
— Рекичката е оттатък хижата — поясни Керъл и се насочи към стъпалата. — Малко по-нагоре има един много хубав водопад. Утре ще го видиш…
Джейсън я последва. В главата му изведнъж се появи въпрос: какви ги вършиш, по дяволите? Това пътуване беше грешка. Трябваше да си остане в Бостън, при тежко болните си пациенти. На вместо това ето го тук, в планината, наречена Каскади, в компанията на красиво момиче, от което не би трябвало дори да се възхищава.
Вътрешността на хижата беше точно толкова очарователна, колкото и фасадата. Фоайето беше огромно, на две нива, сред което доминираше гигантско огнище. Над него бяха подредени препарирани глави на животни, еленови рога и мечи кожи. Неколцина клиенти четяха пред камината, едно семейство играеше на карти. Една-две глави се обърнаха по посока на новодошлите, които се отправиха към регистрацията.
— Имате ли резервация, моля? — попита ги мъжът зад гишето.
Джейсън го погледна с недоверие, сякаш искаше да разбере дали се шегува. Хотелът беше огромен, в средата на планинската пустош, беше ноември, при това в средата на седмицата. Не можеше да си представи, че точно при тези условия заведението ще е пълно.
— Нямаме — отговори Керъл. — Това проблем ли е?
— Сега ще видим — промърмори мъжът и се наведе над регистъра.
— Колко стаи имате тук? — попита с лека ирония Джейсън.
— — Четиридесет и две, плюс шест апартамента — отвърна мъжът, без да вдига глава.
— Да не би да има някакъв конгрес?
— Не — засмя се човекът. — Конгрес няма, но по това време на годината винаги сме пълни, защото сьомгата идва да хвърли хайвера си…
Джейсън беше чувал за тихоокеанската сьомга, която по загадъчен начин тръгва срещу течението на сладководните реки и хвърля хайвера си там, където са го правили всички риби от този вид. Но беше сигурен, че това става през пролетта.
— Имате късмет — каза най-сетне човекът на рецепцията. — Разполагаме с една свободна стая, но за утре ще трябва да ви търсим друга. Колко време възнамерявате да останете?
Керъл се обърна да го погледне и той усети как го обзема безпокойството. Само една стая! Не знаеше какво да каже и започна да заеква.
— Три нощи — замести го с категоричен тон Керъл.
— Чудесно. А как ще оправите сметката си?
Настъпи кратка пауза.
— С кредитна карта — сепна се Джейсън и бръкна в джоба си за портфейла. Все още не можеше да повярва в това, което се случваше.
Докато крачеха след пиколото по коридора на втория етаж, той безпомощно се питаше как се озова в това положение. Последната му надежда беше леглата да са отделни. Колкото и да харесваше Керъл на външен вид, той съвсем не беше готов за авантюра със стриптизьорка, която е споделяла леглото си с Бог знае още колко души.
— Ще имате много хубава гледка, хора — добродушно подхвърли пиколото.
Джейсън влезе, но вместо към прозореца, очите му неволно се насочиха първо към мястото за спане. С облекчение установи, че леглата са две, при това разделени.
Когато момчето си тръгна, той най-сетне пристъпи към прозореца и се наслади на величествената гледка. Река Сидар, която внезапно се беше разширила до размерите на малко езеро, беше заобиколена от стройни борове, които сякаш сияеха със своя светлина в настъпващия здрач. Непосредствено под тях започваше наклонена тревна площ, която опираше във водата. А в самата вода имаше поне двадесет дървени кея, за които бяха завързани няколко десетки гребни лодки. На специални стойки извън водата стърчаха няколко спортни канута, а до кея в дъното се поклащаха три-четири гумени лодки с извънбордови мотори. От начина, по който греблата им бяха прибрани, а моторите стърчаха нагоре Джейсън стигна до заключението, че макар и трудно видимо, течението на реката е доста силно.
— Е, какво ще кажеш? — плесна с ръце Керъл. — Не е ли прекрасно?
Стаята беше облепена с тапети на цветя, а върху лакираните чамови дъски на пода имаше груби, ръчно тъкани килими. Леглата бяха покрити с кувертюри, които също бяха на цветя.
— Прекрасно е — кимна Джейсън и отиде да хвърли един поглед в банята, надявайки се да завари хавлии. — Действаш като истински екскурзовод. А сега какво ще правим?