Джейсън внимателно го оглеждаше. Лицето му беше някак странно познато, но не можеше да се досети къде го е виждал. Чертите му бяха латиноамерикански, с тъмна коса и силно загоряла кожа. Приличаше на преуспяващ бизнесмен. После изведнъж си спомни. Беше видял това лице вечерта, в която умря Хейс. Това е същият мъж, който се мерна първо пред ресторанта, а след това и около спешното отделение на болницата Масачузетс Дженерал.
В същия миг и мъжът го видя. Срещнал погледа му, Джейсън усети как по гърба му пробягват хладни тръпки. Явно беше разпознат, тъй като мургавият веднага тръгна към масата им, небрежно пъхнал ръка в десния джоб на сакото си. Крачеше целеустремено, разстоянието бързо се смаляваше. Спомнил си току-що за убийството на Хелене Бренкивист, Джейсън изпадна в паника. Интуитивно усещаше какво предстои, но не беше в състояние дори да се помръдне. Успя само да премести очи по посока на Керъл. Искаше да и изкрещи да се маха, но от устата му не излиташе нито звук. Беше напълно парализиран. С крайчеца на окото си видя как мъжът заобикаля съседната маса.
— Джейсън? — погледна го въпросително Керъл и леко наклони глава.
Мъжът беше само на няколко крачки. Ръката му излезе от джоба, между пръстите му мътно проблесна метал. При вида на пистолета Джейсън най-после се раздвижи. Последва внезапен взрив от движения, извършени с мълниеносна бързина. Издърпа покривката от масата, изпращайки на земята чинии, чаши и сребърни прибори. Керъл извика от изненада и скочи на крака.
Джейсън се втурна към мъжа, преметна покривката през главата му и рязко го блъсна назад. Той се просна върху една от съседните маси, преобръщайки я сред дъжд от порцелан и стъкло. Хората, които я заемаха, се развикаха, част от останалите посетители направиха опит да избягат, но неколцина от тях се спънаха в преобърнатите столове.
Джейсън се възползва от настъпилата суматоха, хвана Керъл за ръката и я повлече към верандата. Успял с мъка да прогони болезнената си парализа, той изведнъж се превърна в ураган. Вече знаеше кой е мъжът с вид на преуспяващ бизнесмен — убиецът, за когото Хейс твърдеше, че е по петите му. Нямаше никакво съмнение, че следващите мишени са Керъл и той самият.
Дръпна младата жена надолу по стълбите, намерението му беше да заобиколят хотела и да излязат на паркинга. Но в следващата секунда си даде сметка, че няма да имат време за подобен ход. Имаха шанс само ако се насочат към пристана.
— Джейсън, какво ти става?! — изкрещя Керъл, политнала при рязката смяна на посоката. Зад гърба им с трясък се отвори врата, после някой изтича надолу по дървените стъпала към ливадата. Вече ги преследваха. Когато стигнаха кея, Керъл направи опит да спре.
— Побързай, за Бога! — изръмжа през стиснати зъби Джейсън. Кратък поглед през рамо го увери, че една тъмна фигура се беше спуснала по стълбите и вече тичаше след тях.
Керъл направи опит да освободи ръката си, но Джейсън я стисна здраво и отново я помъкна след себе си.
— Онзи иска да ни убие! — запъхтяно извика той.
С препъване се добраха до края на пристана, профучавайки покрай гребните лодки, без дори да ги погледнат. После той я извика да му помогне да отвържат трите гумени лодки с извънбордови мотори и да ги тласнат навътре във водата. Течението моментално ги понесе. Влязоха в четвъртата в момента, в който преследвачът стъпи върху дъските на кея. Почти легнал по гръб, Джейсън рязко се отблъсна с два крака от дебелата греда. Понесоха се по течението — отначало бавно и неохотно, после все по-бързо и по-бързо. Той я накара да легне на дъното и побърза да се просне до нея, почти покривайки я с тялото си.
Невинно на пръв поглед пропукване доведе до тъп удар някъде по корпуса на лодката. Веднага след това последва свистенето на сгъстен въздух и Джейсън простена от отчаяние. Мъжът стреляше по тях със заглушител. Второто пропукване беше последвано от рязък звън, тъй като куршумът попадна в извънбордовия мотор, направи рикошет и с плясък потъна във водата.
Миг по-късно дойде облекчението: Джейсън осъзна, че гуменият корпус на лодката е направен от отделни секции и изтичането на въздух от една от тях няма да доведе до потъване. Следващите няколко изстрела дойдоха малко къси, след което във въздуха се разнесе звучен удар на дърво в дърво. Джейсън вдигна глава и предпазливо надникна. Мъжът беше свалил едно кану от стойката му и го пускаше във водата.