Като че ли в отговор на това старецът измъкна малка кожена торбичка от джоба си и изсипа съдържанието й върху покривката на масата. Брайн не беше познавач на скъпоценности, макар да бе се занимавал известно време с това като офицер по религиозно обучение по време на Втория световен джихад. Въпреки това той бе сигурен, че е виждал благородния огън на рубини, сапфири, диаманти и смарагди.
— Ваши са — каза старецът. — Занесете ги в бижутерски магазин. След като ви потвърдят стойността им, може би ще повярвате и в останалата част от разказа ми. Или ако това не е достатъчно доказателство…
От другия си джоб той извади дебел портфейл и го подаде на Брайн. Когато го отвори, Брайн видя, че е пълен с едри банкноти.
— Всяка банка ще ви потвърди тяхната стойност — каза старецът. — Не, моля ви, настоявам. Задръжте всичко. Повярвайте ми, това е само част от онова, с което бих желал да ви възнаградя за това, че ме дарявате със свещеното си доверие.
Това бе главозамайващо. Брайн се опита да си напомни, че скъпоценните камъни биха могли да са много добра имитация, а банкнотите — идеално фалшифицирани. Но знаеше, че не е така. Те бяха истински. И ако това богатство, дадено му с такава лекота, е истинско, тогава защо и останалата част от разказа да не е вярна?
Нямаше да бъде за пръв път в реалния живот да се случи нещо от приказките. Та нали „Книгата на златните отговори“ е пълна с подобни случки? Той погледна красивата тъжна жена със златист тен. Обхвана го огромно желание да даде радост на тези прекрасни черти, да накара трагично извитата уста да се усмихне. А по начина, по който тя го гледаше, Брайн предполагаше нещо повече от обикновен интерес, с който човек дарява своя пазител.
— Господине! — изплака старецът. — Възможно ли е вие… Вие да се съгласите…
— Ще го направя — каза Брайн.
Старецът потупа ръката на Брайн. Джана просто го погледна, но той имаше чувството, че е попаднал в горещата й прегръдка.
— Вие трябва да тръгнете веднага — каза бързо старецът. — Хайде, нямаме време за губене. Даже и сега врагът се промъква из сенките.
— Но дрехите ми…
— Това няма значение. Аз ще ви осигуря всичко необходимо.
— …И приятелите, служебните срещи. Почакайте! Почакайте минутка!
Брайн си пое дълбоко дъх. Приключенията на Харун-ал-Рашид го привличаха, но те трябваше да бъдат предприети разумно.
— Днес следобед имам бизнес среща — каза Брайн. — Трябва да отида. След това съм напълно на вашите услуги.
— Но опасността за Джана е толкова огромна! — извика старецът.
— Уверявам ви, че ще бъдете в пълна безопасност. Можете даже да ме придружите на срещата. Или още по-добре, тъй като имам братовчед в полицията, съм сигурен, че ще мога да ви уредя телохранител…
Джана извърна красивото си лице от него.
— Господине, корабът тръгва в един часа следобед — каза старецът — Точно в един.
— Тези кораби пътуват почти всеки ден — увери го Брайн. — Нека се качим на следващия. Тази среща ми е много важна. Жизненоважна, ако мога така да се изразя. Работил съм години, за да мога да я уредя. Имам работа, служители, съдружници. Заради тях аз трябва да отида на тази среща.
— Работата пред живота — с горчивина произнесе старецът.
— Вие ще бъдете добре — увери го Брайн. — Написано е и вие го знаете, че звярът в джунглата се бои от стъпката…
— Знам какво е писано. Знакът на смъртта ще бъде изписан с големи букви върху моето чело и върху това на дъщеря ми, ако не ни помогнете веднага. Тя ще бъде в каюта 2А на кораба „Тезей“. Съседната каюта 3А ще бъде вашата. Корабът тръгва в един часа днес следобед. Ако вие цените нейния живот, ще бъдете там.
Старецът и дъщеря му станаха, платиха и излязоха, без да обръщат внимание на молбите на Брайн да го послушат. Когато излязоха от вратата, Джана се извърна за миг и го погледна.
— Сушената ви риба, господине — каза сервитьорът. Той се бе надвесил и се готвеше да поднесе храната.
— По дяволите рибата! — извика Брайн. — О, извинете, извинете — продължи замаяно той и погледна изплашения сервитьор. — Вие не сте виновен.
Той плати, като остави сериозен бакшиш за келнера и побърза да излезе. Имаше да мисли за много неща.
— Енергията, която употребих за тази сцена, трябва да ми е коствала поне десет години от живота — оплака се Лан II.
— Но ти достави удоволствие — усмихна му се Джана Чандрагор.
— Вярно, вярно — призна Лан II, като кимаше буйно. Той отпи вино от чашата, която му бе донесъл в каютата стюардът. — Сега въпросът е… Дали той ще се откаже от срещата си с Бакстър и ще дойде.
— Той като че ли ме хареса — каза Джана.