— Което показва, че има отличен вкус.
Тя подигравателно наклони глава.
— Но пък и тази история! Необходимо ли беше да я правиш да изглежда чак толкова… толкова зловеща?
— Абсолютно необходимо. Брайн е силен и целенасочен мъж, но има романтична жилка. Нищо, освен една приказка, но такава, че да съответства на най-съкровената му мечта, не би могло да го отклони от задълженията му.
— Може би дори и приказката няма да успее — замислено произнесе Джана.
— Ще видим — каза Лан II. — Лично аз вярвам, че ще дойде.
— Аз обаче не.
— Ти подценяваш привлекателността си и възможностите си за очароване, скъпа. Почакай и ще видиш.
— Нямам друг избор — каза Джана и се облегна в креслото.
Часовникът на палубата показваше 12,42 часа.
Брайн реши да се разходи по кея, за да успокои нервите си. Видът на големите кораби, легнали спокойно и стабилно в доковете си, винаги го успокояваше. Той тръгна целенасочено напред, опитвайки се да разбере какво точно му се бе случило.
Това прекрасно натъжено момиче…
Но как да се отклони от дълга си, как да не завърши усилията, положени от верните му чиновници, като се срещне днес следобед с Бен Бакстър?
Той спря и погледна кърмата на един огромен кораб. „Тезей“.
Помисли си за Индия, за синьото й небе, блестящо слънце, вино, почивка. Тези неща никога нямаше да му принадлежат. Работа, непрекъснати усилия, това бе животът, на който се бе посветил. Дори и ако това означаваше да загуби най-красивата жена в света, той ще продължи да работи под стоманено сивото небе на Ню Йорк.
Но защо, запита се той и докосна кожената торбичка в джоба си. Беше сравнително богат. Бизнесът му можеше да се погрижи и сам за себе си. Какво можеше да го спре да се качи на този кораб, да изостави всичко, да прекара една година на слънце?
Изпълни го радост, когато осъзна, че нищо не го спира. Той беше самостоятелен, силен, решителен. Ако имаше вярата и желанието да успее в бизнеса, той имаше вярата и желанието да го изостави, да напусне всичко и да последва желанието на сърцето си.
— По дяволите Бакстър — каза си той. Безопасността на момичето беше по-важна от всичко. Той ще се качи на този кораб и то веднага, ще изпрати телеграма от морето на съдружниците си, ще им каже…
Решението бе взето. Той се извърна, тръгна към стълбата и решително се изкачи по нея.
Един офицер на борда му се усмихна.
— Името ви, господине? — попита той.
— Нед Брайн.
— Брайн, Брайн — офицерът проверяваше по списъка си. Като че ли не… О, да, ето. Да, господин Брайн. Вие сте на палуба „А“, каюта номер 3. Позволете да ви пожелая приятно пътуване.
— Благодаря — отвърна Брайн и погледна часовника си. Той показваше един без петнадесет. — Между другото, кога тръгва корабът? — попита той офицера.
— В четири и тридесет точно, господине.
— Четири и тридесет ли? Сигурен ли сте?
— Напълно, господин Брайн.
— Но на мен ми казаха, че тръгва в един.
— Така бе първоначалният график, господине. Но обикновено часът на отплуването се забавя с няколко часа. После наваксваме закъснението в морето.
Четири и половина! Да, той има достатъчно време! Може да се върне, да се срещне с Бен Бакстър и пак да дойде навреме, за да хване кораба! Така и двата проблема ще бъдат разрешени!
Като благославяше шепнешком чудната си, но благосклонна съдба, Брайн се обърна и затича обратно към кея. Той имаше късмет да хване веднага едно такси.
Бен Бакстър бе нисък, солиден мъж с широки гърди. Беше напълно плешив и очите зад златното му пенсне гледаха безизразно. Костюмът му беше строг и на ревера му бе забодена малката перлено-рубинена емблема на Скромните служители на Уол стрийт.
Брайн бе говорил половин час, споменавайки тенденции, предсказани размествания. Сега се потеше в очакване и чакаше какво ще каже Бакстър.
— Хммм — каза Бен Бакстър.
Брайн чакаше. Пулсът му биеше силно, а празният му стомах бе започнал да се бунтува. Половината от мислите му бяха насочени към скорошното отплаване на „Тезей“. Искаше да свърши тази среща и да се качи на борда.
— Условията за обединяването, които поставяте, са доста удовлетворителни — каза Бакстър.
— Господине? — затаи дъх Брайн.
— Задоволителни, казах. Да не би да имате затруднения със слуха, братко Брайн?
— Не, особено при такива новини като тази — ухили се Брайн.
— Нашето сътрудничество — продължи с усмивка Бакстър — обещава велико бъдеще и за двама ни. Аз съм прям човек, Брайн, и искам да ти кажа направо. Харесва ми начинът, по който си се справил с наблюденията и данните. И още повече ми харесва начинът, по който проведе тази среща. Освен това ми харесваш като човек. И съм много щастлив да вярвам, че нашето сътрудничество ще процъфтява.