Асансьорът пристигна във фоайето и Брайн забрави за викинга. Днес имаше да мисли за други неща. Имаше известни проблеми, свързани с Бен Бакстър, проблеми, които се надяваше да разреши преди срещата. Той излезе навън в неприветливата сива априлска утрин и реши да отиде до „Чайлдс“, за да закуси.
Беше 10,25 часа, сутринта.
— Какво мислиш? — попита доктор Свег.
— Изглежда ми доста обикновен — отвърна Едуин Джеймс. — Даже ми се струва човек, с когото можеш да се разбереш. Ще видим.
Те следваха Брайн на половин пресечка. Нямаше начин да загубят високата му изправена фигура дори и в сутрешната блъсканица на Ню Йорк.
— Със сигурност не съм човек, който би препоръчал насилие — каза доктор Свег. — Но този път… Защо не го ударим по главата и да приключим с цялата работа?
— Този метод бе избран от Аюи и Бийти. Госпожица Чандгор и Лан II решиха да използват подкуп. Ние сме длъжни да опитаме с убеждение.
— Но я си представи, че не можем да го убедим. Тогава какво?
Джеймс повдигна рамене.
— Не ми харесва тази работа — продължи доктор Свег.
Следвайки го на половин пресечка, те видяха как Брайн се сблъсква с един дебел, червендалест бизнесмен.
— Извинете — каза Брайн.
— Извинете — отвърна пълният бизнесмен.
Те си кимнаха взаимно и се разделиха.
Брайн влезе в „Чайлдс“ и седна зад една празна маса в дъното. Сега беше време да помисли за Бен Бакстър и за най-добрия начин да разговаря с него…
— Поръчката ви, господине? — попита го един сервитьор.
— Пържени яйца, препечен хляб, кафе — каза Брайн.
— Пържени картофи?
— Не, благодаря.
Сервитьорът бързо се отдалечи. Брайн се замисли за Бен Бакстър. С финансовата и политическата подкрепа на Бакстър в сделката с горите, нямаше начин…
— Извинете, господине — каза един глас. — Може ли да поговорим?
Брайн вдигна поглед и видя русия мъж и дребния му приятел, които бе забелязал в асансьора.
— За какво?
— Нещо от изключителна важност, господине — отвърна дребният мъж.
Брайн погледна часовника си. Беше почти единадесет часа. Имаше още два часа и половина до срещата си с Бакстър.
— Разбира се, заповядайте — покани ги той. — Какво имате предвид?
Мъжете се спогледаха и се усмихнаха притеснено. Накрая дребният се изкашля.
— Господин Брайн — заговори той. — Аз съм Едуин Джеймс. Това е моят съдружник доктор Свег. Ще ви разкажем една странно звучаща история, която се надявам да изслушате докрай, без да ни прекъсвате. След това ще ви покажем известни доказателства, които не знам дали ще ви убедят или не в истинността на разказа.
Брайн се намръщи, чудейки се какви ли мошеници е срещнал, но двамата мъже бяха облечени добре и говореха спокойно.
— Добре, започвайте — каза той.
Един час и двадесет минути по-късно Брайн казваше:
— Ооо! Това е доста странно!
— Знам — отвърна извинително доктор Свег. — Нашите доказателства…
— …Са впечатляващи. Позволете ми да видя отново последната играчка.
Свег му го подаде. Брайн погледна с уважение малкия блестящ предмет.
— Момчета, ако нещо с такива размери може наистина да топли и изстудява такива количества… Електрическите компании биха дали няколко милиарда, за да го притежават!
— Това е продукт на нашите технологии — каза главният програмист Джеймс. — Както и останалите предмети. С изключение на мотрифайъра те са разработки по права линия и подобрения на такива, направени във ваше време.
— А този водолатор. Прекрасен, прост и евтин начин за получаване на прясна вода от морето — той погледна към двамата мъже. — Възможно е, разбира се, тези предмети да са фалшификати.
Доктор Свег повдигна вежди.
— Но аз не съм съвсем бос в науката. Дори и да са фалшификати, те са точно толкова авангардни, колкото и истинските. Май че ме уговорихте. Хора от бъдещето! Добре, добре!
— Значи приемате онова, което ви казахме за вас? — попита Джеймс. — И за Бен Бакстър и начина за избиране на линията на времето?
— Ами… — Брайн се замисли дълбоко. — С известни колебания.
— А ще отмените ли срещата си с Бакстър?
— Не знам.
— Господине?
— Казах ви, не знам. Ама вие сте много нахални — каза ядосано Брайн. — Аз съм работил като роб на галера, докато постигна тази си цел. Тази среща е най-големият шанс, който съм имал или някога ще имам. А вие искате да се откажа от всичко заради някакво си мъгляво предсказание…
— Предсказанието не е мъгляво — каза Джеймс. — То е много ясно и съвсем точно.
— Вижте, в тази работа са забъркани и други хора. Не съм само аз. Имам си бизнес, служители, съдружници, акционери. И заради тях също трябва да проведа тази среща.