В заседателната зала на Световния планов комитет петимата представители на федералните окръзи на Земята бяха седнали около дълга маса в очакване на Едуин Джеймс. Той влезе — дребен, изключително грозен мъж.
— Докладите — каза той.
Аюи, който изглеждаше не особено добре, разказа за техния опит за насилие и резултата от него.
— Може би — завърши той, — ако бяхме в състояние да използваме още повече насилие… Бихме могли да го спрем.
— А може би не — намеси се Бийти, който изглеждаше даже по-зле от Аюи.
Лан II докладва частичния успех и пълния провал на мисията им с госпожица Чандрагор. Брайн се бе съгласил да ги придружи до Индия, дори ако това означаваше да се откаже от срещата си с Бакстър. За съжаление Брайн бе установил, че може да съвмести и двете.
Лан II завърши с няколко философски коментара по отношение на невероятно неточните разписания на параходните компании.
Главният програмист Джеймс се изправи.
— Бъдещето, което ние търсехме, бе онова, в чието минало Бен Бакстър е живял, докато довърши работата си по закупуването на горски масиви. За съжаление то няма да се изпълни. Нашата най-добра линия при тези обстоятелства е Основната историческа линия, в която доктор Свег и аз положихме известни усилия.
— Вие още не сте докладвали — обади се госпожица Чандрагор. — Какво стана?
— Убеждението и предизвикателството към интелигентността като че ли се оказаха най-добрите работни условия — каза Едуин Джеймс. — След съответен размисъл Брайн реши да не се срещне с Бен Бакстър. Но…
Бен Бакстър бе нисък, солиден мъж с широки гърди. Беше напълно плешив и очите зад златното му пенсне гледаха безизразно. Костюмът му беше строг и върху ревера му бе окачена малката перлено-рубинена емблема на Уол стрийт Клуб.
Той седеше неподвижно вече половин час и мислеше за таблици, тенденции, дейности. Интеркомът му звънна.
— Да, госпожице Касиди?
— Господин Брайн беше тук. Току-що си тръгна.
— Какво искате да кажете?
— Наистина не можах да го разбера, господин Бакстър. Той дойде и каза, че иска да откаже срещата си.
— Какво точно каза той? Повторете го дума по дума, госпожице Касиди.
— Той каза, че има среща с вас и аз му отговорих, че може да влезе веднага. А той остана и ме погледна много странно и намръщено. Изглеждаше ядосан и притеснен. Казах му отново, че може да влезе. Тогава той каза…
— Дума по дума го повторете, госпожице Касиди.
— Да, господине. Той каза: „Промених решението си. Отказвам срещата. Кажете на Бакстър, че се извинявам… За всичко.“
— Само това ли каза?
— Точно това, господин Бакстър.
— А после?
— Обърна се и бързо слезе по стълбите.
— По стълбите ли?
— Да, господин Бакстър. Не изчака асансьора.
— Ясно.
— Искате ли още нещо, господин Бакстър?
— Не, нищо друго, госпожице Касиди. Благодаря.
Бен Бакстър изключи интеркома и се изпъна изморено в стола си.
Значи Брайн е знаел!
Беше единственото възможно обяснение. По някакъв начин в някой момент изглежда се е разчуло. Беше мислил, че ще бъде тайна поне още ден. Но отнякъде е изтекла информация. Бакстър се усмихна тъжно на себе си. Не можеше да обвинява Брайн, макар че той поне трябваше да влезе и да поговори с него. Но може би не. Може би така е по-добре.
Но как бе открил? Кой бе му казал, че индустриалната империя на Бакстър е една празна, развалена и строполяваща се сграда?
Ако можеше да се запази тайната още един ден, още няколко часа! Щеше да е подписал с Брайн. Едно ново начинание щеше да влее прясна кръв в предприятията на Бакстър. Докато хората разберяха, той отново щеше да има солидна основа, върху която да работи.
Брайн бе разбрал и се бе изплашил. Това означаваше, че всички знаят.
Сега вече нищо не можеше да се направи. Вълците щяха да се нахвърлят отгоре му. Приятелите му, съпругата, партньорите и всички малки хорица, които зависеха от него…
Е, той бе решил още преди години какво ще направи в такъв случай.
Без да се колебае, Бакстър отвори чекмеджето на бюрото си и взе отвътре малко шишенце. Извади от него две таблетки.
Винаги бе живял по собствените си правила. Сега беше време да умре по тях. Бен Бакстър хвърли таблетките в устата си. След две минути падна върху бюрото си.
Смъртта му предизвика големия борсов крах през 59-а.