— По дяволите Бакстър! — каза си той.
Разумът му беше по-важен от всичко. Той ще се качи на този кораб веднага, ще изпрати телеграма на съдружниците си от морето, ще им каже…
Двама мъже вървяха към него по пустата улица. Той позна единия по златистокафявите полинезийски черти.
— Господин Брайн? — попита другият, строен мъж с рошава кестенява коса.
— Да? — каза Брайн.
Полинезиецът без предупреждение го обгърна с ръце, а другият се нахвърли върху му с юмрук, който просветна в златисто!
Напрегнатите нерви на Брайн реагираха веднага. По време на Втория световен кръстоносен поход той бе Неукротим рицар. Сега, години по-късно, всичките му условни рефлекси бяха запазени. Той избегна удара на буйнокосия и удари с лакът в стомаха полинезиеца. Мъжът изстена и хватката му се отпусна за миг. Брайн се освободи.
Той удари полинезиеца с опакото на ръката си в нервния възел на врата. Човекът падна, като се мъчеше да си поеме дъх. В същото време буйнокосият се нахвърли върху него и го заудря с обвития си в месинг юмрук.
Брайн се отдръпна, но не успя напълно, получи силен удар в слънчевото сплитане и остана без дъх. Периферното му зрение потъмня. Получи нов удар и падна, като едва не загуби съзнание. Но врагът му допусна грешка.
Буйнокосият се опита да го довърши с ритник, но не знаеше да рита. Брайн го хвана за крака и дръпна. Загубил равновесие, мъжът падна върху паважа и удари главата си.
Брайн се изправи залитайки и задъхан. Полинезиецът се бе прострял на пътя със зачервено лице и правеше немощни движения като за плуване с ръце и крака. Другият мъж лежеше неподвижно и от косата му бавно се точеше струйка кръв.
Би трябвало да докладва за този инцидент в полицията, помисли Брайн. Но ако бе убил буйнокосия? Ще бъде обвинен най-малкото в убийство. Пък и Благородният лейтенант ще докладва предишното му особено държание.
Той се огледа. Никой не бе видял инцидента. Най-добре беше просто да се махне. Нека нападателите му да докладват, ако искат.
Сега нещата започнаха да си идват по местата. Тези мъже трябва да са били наети от някой от многото му съперници в бизнеса, които също се опитваха да се съюзят с Бен Бакстър. Даже и гласът в главата му трябва да беше някакъв хитър номер.
Е, нека се опитат да го спрат! Все още задъхан, той тръгна към офиса на Бен Бакстър.
Сега всичките мисли за пътуване до Италия бяха забравени.
— Добре ли си? — попита един глас някъде отгоре.
Бийти бавно дойде в съзнание. За една кратка тревожна секунда той помисли, че му е счупен черепът. Но като го пипна леко, реши че все още е цял.
— С какво ме удари той? — попита.
— Мисля, че сам се удари в паважа — каза Аюи. — Извинявай, че не можах да ти помогна. Той ме отстрани преди това.
Бийти седна и хвана главата си с ръце. Болеше го силно.
— Какъв бияч!
— Подценихме го — каза Аюи. — Той трябва да е обучаван някъде. Мислиш ли, че ще можеш да ходиш?
— Мисля — отвърна Бийти и позволи на Аюи да му помогне да се изправи. — Колко е часът?
— Близо един. Срещата му е в един и тридесет. Може би ще можем да го спрем пред кабинета на Бакстър.
След пет минути те хванаха такси, което да ги закара бързо до сградата на Бакстър.
Администраторката бе млада и красива и зяпна, когато влязоха. Те бяха успели да почистят малко дрехите си в таксито, но изглеждаха доста зле. Бийти имаше някаква импровизирана превръзка на главата си, а лицето на Аюи зеленееше.
— Какво искате? — попита администраторката.
— Мисля, че господин Бакстър има среща с господин Брайн в един и тридесет — каза Аюи с най-служебния глас, който успя да измъдри.
— Да…
Часовникът на стената показваше един часа и седемнадесет минути.
— Ние трябва да видим господин Брайн преди да влезе — продължи Аюи. — Много е спешно. Така че, ако нямате нищо против, ние ще го почакаме тук.
— Можете да чакате — отговори момичето. — Но господин Брайн вече влезе.
— Но часът още не е един и половина!
— Господин Брайн дойде по-рано и господин Бакстър реши да го приеме веднага.
— Трябва да говоря с него — каза Аюи.
— Заповядано ми е да не ги безпокоя — отвърна изплашено момичето и пръстът му се насочи към един бутон върху бюрото.
Аюи знаеше, че с този бутон тя вероятно ще повика помощ. Човек като Бакстър сигурно има охрана по всяко време. Срещата вече се провеждаше и той не посмя да я прекъсне. Може би предишните му действия все пак бяха променили течението на събитията. Имаше известна вероятност. Брайн, който се намираше в този кабинет, беше различен човек. Човек, разтревожен от приключенията, които бе преживял сутринта.