Айзък Азимов
Смъртна присъда
— Тези приказки са преувеличени, да знаеш — усмивката на Бранд Горла издаваше неудобството му.
— Не, не, не! — стрелна го с розовите си, албиносови очи дребният мъж. — Дорлис е бил велик град преди хората да се появят в системата Вега. Той е бил столица на Галактическата Конфедерция, която е била по-голяма от нашата.
— Ами тогава да кажем, че е древна столица. Ще отбележа този факт и ще оставя другото на археолога.
— Археолози не са ни нужни. Онова, което открих, си иска своя специалист. Нали си в Борда?
Бранд Горла се измъчваше от съмнения. Погледът му го издаваше. Той си спомняше Тиър Реало от последната година в университета — едно дребно, бяло, саможиво човече, което стоеше все настрана и се спотайваше в собствените си мисли. Оттогава мина много време, но Бранд не можеше да забрави странния албинос. Това се набиваше на очи. Сега виждаше пред себе си все същия човек:
— Ще се постарая да ти помогна, ако ми кажеш какво искаш.
— Искам да изложиш някои факти пред Борда — погледна го сериозно Тиър. — Обещаваш ли да го направиш?
— Дори и да ти помогна, Тиър, трябва да ти напомня, че съм само младши член на Психологическия Борд — опита се да се измъкне Бранд. — Нямам голямо влияние.
— Трябва да дадеш всичко от себе си. Фактите говорят сами за себе си. — Ръцете на албиноса трепереха.
— Давай — примири се Бранд. Човекът бе все пак негов стар съученик. Не бива да го съди прекалено строго.
Горла се облегна на стола си и се отпусна. Светлината на Арктур проникваше в стаята през високите до тавана прозорци, но се разсейваше и омекваше от поляризиращото стъкло. Но дори и тази слаба слънчева светлина бе прекалено силна за светлите очи на дребното човече и то ги закриваше с длан, докато говореше:
— Живях на Дорлис двайсет и пет години, Бранд. Прониквал съм на такива места, за които никой не подозира, че съществуват. Намерих много неща. Дорлис е научна и културна столица на цивилизация, която е била по-велика от нашата. Да, така е, особено що се отнася до психологията.
— Всичко от миналото ни се струва по-величаво — усмихна се снизходително Бранд. — За този ефект има теорема, която ще откриеш във всеки учебник за начинаещи. Първокурсниците я наричат „Теорема ДСВ“. Тя се разшифрова като Доброто старо време, както знаеш. Но хайде, продължавай.
Тиър се намръщи заради отклонението от темата.
— Винаги можеш да отхвърлиш някой неудобен факт, като му лепнеш етикета „старомодно“ — той се опита да потисне наченките на подигравка. — Но ми кажи едно нещо. Какво знаеш за психологическото инженерство?
— Такова нещо няма — присви пренебрежително рамене Бранд. — Не и по законите на точната математическа наука. Цялата пропаганда и реклама е груба форма на безразборното Психоинженерство… но понякога то е невероятно ефективно. Навярно това имаш предвид.
— Съвсем не. Аз имам предвид истински експеримент в сегашни условия. С много хора, в продължение на години.
— Такова предложение вече бе обсъждано. На практика е неосъществимо. Нашата социална структура няма да издържи подобно нещо. А и ние не знаем как да осъществим ефективен контрол.
— Но древните жители са знаели достатъчно. — Тиър потисна вълнението си. — И са умеели да установяват контрол.
— Поразително и интересно — отзова се вяло Бранд. — Но ти откъде знаеш?
— Намерих документи, които го потвърждават — изрече той и замълча, останал без дъх. — Цяла планета, Бранд. Един цял свят, заселен със същества, които са били под контрол във всяко едно отношение. Изучавани, направлявани, подлагани на експерименти. Не схващаш ли?
Бранд не забеляза нито един от обичайните белези за психическо разтройство. След по-обстойни изследвания…
— Сигурно си се подвел — отбеляза той с равен глас. — Такова нещо е напълно невъзможно. Не може човешки същества да бъдат ръководени ей така. Имах прекалено много въпросителни.
— Там е работата, Бранд. Те не са били хора.
— Какво?
— Те са роботи, позитронни роботи. Цял свят от роботи, Бранд, които не правят нищо друго, освен да се движат, да реагират на команди и да бъдат подлагани на изследвания от истински психолози.
— Това е лудост!
— Имам доказателства… светът на роботите все още съществува. Първата Конфедерация се разпадна, но светът на роботите продължи да съществува. Той все още съществува.
— От къде знаеш?
— През последните двайсет и пет години живях там! — изправи се поривисто Тиър Реало.
Бордовият Магистър отхвърли официалната си дреха с червени ресни и посегна към джоба си за една дълга, неравна и определено неофициална пура.