— Не знам.
— Какво би могъл да иска? Да сте мислили за това?
— Не. Честно казано, не ме интересува. Ако бях на ваше място, не бих му обръщал внимание. Предполагам, че знаете — този Мъри нарича себе си психолог.
— Знам.
— Предполагам знаете и това, че той проявява жив интерес към всичко, което правим.
— Бих казал, че интересът му е съвсем в реда на нещата.
— О! Знаете ли още какво… — гласът му изведнъж се сниши: — Тихо. Мъри е на вратата. Спокойно.
Уини Мъри ги поздрави усмихнат, но Бордовият Магистър му отвърна, като кимна сдържано.
— Е, сър, знаете ли вие, че съм на крака от четирисет и осем часа? — заговори Мъри отвлечено. — Вие сте се натъкнали на нещо. Нещо голямо.
— Благодаря.
— Не, не. Сериозно говоря. Светът на роботите съществува.
— Вие да не би да смятахте, че няма такова нещо?
— Човекът е скептик по природа — поклони се леко заместник-министърът. — Какви са бъдещите ви планове?
— Защо питате? — сопна му се Бордовият Магистър, без сам да разбере как думите изхвръкнаха от устата му. Сякаш действаха на своя глава.
— За да разбера дали съвпадат с моите.
— И какви са вашите?
— Не, не — усмихна се секретарят. — На вас се пада първенството да кажете какво смятате да правите. Колко дълго възнамерявате да останете тук?
— Толкова, колкото е необходимо, за да пристъпим истински към документите, които имаме.
— Това не е отговор. Какво имате предвид като казвате „да пристъпим истински“?
— Нямам ни най-малка представа. Може да са ни нужни години.
— О, проклятие.
Бордовият Магистър повдигна учудено вежди, но не каза нищо.
— Разбирам, че вие знаете местонахождението на света на роботите — взе да оглежда твърде внимателно ноктите си секретарят.
— Естествено. Тиър Реало е бил там. Неговата информация засега се доказва напълно.
— Точно така. Албиносът. Ами тогава защо да не отидем там?
— Да отидем там! Невъзможно е!
— Може ли да запитам защо?
— Вижте, вие не сте тук по наша покана — Бордовият Магистър успя да укроти своето нетърпение. — И ние не ви молим да се разпореждате какви да са по-нататъшните ни действия. Но за да ви докажа, че не търся сблъсък, ще ви дам едно малко метафорично разяснение за нашия случай. Да допуснем, че някой ни подхвърли голяма и сложна машина, съставена от части и материали, от които ние нищо не разбираме. Те са толкова много, че ние дори не проумяваме как да сглобим частите, а още по-малко разбираме какво е действието им като цяло. А сега бихте ли ме посъветвали да пристъпя „на ура“ към деликатните, непонятни, движещи се части на машината, преди да знам какво е нейното предназначение?
— Имате право, разбира се, но вие се поддавате на мистика. Метафората ми се струва пресилена.
— Съвсем не. Тези позитронни роботи са конструирани с определена цел, за която ние не подозираме все още нищо. Не знаем какво е предназначението им. Единственото нещо, което ни е известно е, че роботите са били напълно изолирани, оставени самостоятелно да изпълняват мисията си. Да се намесим при такова положение би било равносилно да провалим експеримента. Ако отидем там цяла група, която се явява с непредвидимите си фактори и предизвиква нежелани реакции, всичко ще се опропасти. Най-малкото вмешателство…
— Дрън-дрън! Тиър Реало вече е бил там.
— Смятате ли, че аз не го знам? — Бордовият Магистър изведнъж загуби самообладание. — Мислите ли, че всичко това щеше да се случи, ако не бе онзи проклет албинос, един фанатичен невежа без никакви познания по психология?! Само Галактиката знае какви поразии е направил този идиот.
След бурния изблик на Бордовия Магистър всички се умълчаха. После Мъри почука замислено с нокът по зъбите си:
— Не знам, не знам… Но трябва да разбера. И не мога да чакам с години.
Мъри излезна. След него Бордовият Магистър изля гнева си пред Бранд:
— И как сега да го спрем да не ходи в света на роботите, ако той поиска да го направи?!
— Не виждам как би могъл да отиде, ако не му позволим. Не той оглавява експедицията.
— Не той ли? Точно по този въпрос исках да ви кажа нещо преди да влезем. Откакто сме пристигнали, на Дорлис са кацнали десет военни кораба.
— Какво?!
— Ами да.
— Защо?
— Причините, моето момче, са ми също така неизвестни.
— Имаш ли нещо против да вляза? — запита Уини Мъри учтиво и Тиър Реало вдигна сепнат очи от пръснатите книжа по бюрото си.
— Влезте. Ще поразтребя малко, за да има къде да седнете — албиносът махна нервно натрупаните документи от един стол.