— Не разбирате ли? — вдигна учудено вежди Уини Мъри. — Тиър Реало харесва роботите, защото очевидно прилича на тях. Гарантирам ви още сега, че пълните психични анализи на Тиър Реало ще покажат модификация от няколко основни аксиоми. И те ще са същите като при роботите.
Тиър Реало е работил четвърт столетие, за да докаже нещо, на което цялото научно братство щеше да се смее до смърт, ако го знаеше. Налице е фанатизъм — добро, искрено, нечовешко постоянство. Тези роботи вероятно са същите!
— Вие не мислите логично — реагира Бордовият Магистър. — Водите спора като маниак, като идиот.
— На мене не ми трябват точни математически доказателства. Едно разумно съмнение ми е достатъчно. Аз трябва да защитавам Федерацията. Слушайте, има логика в моята мисъл, вие го знаете. Психолозите на Дорлис не са били от висока класа. Вие сам отбелязахте, че е трябвало да напредват стъпало по стъпало. Техните хуманоиди… хайде да не ги наричаме роботи… са само имитация на човешките същества и не биха могли да са сполучливи. Хората притежават много, много сложна система на реагиране — неща като социално съзнание и желание за установяване на етични норми; някои по-обикновени неща като галантност, щедрост, честни взаимоотношения и така нататък, които е невъзможно да бъдат изкопирани. Не мисля, че тези хуманоиди са в състояние да ги проумеят. Но задължително би трябвало да притежават постоянство, а то на практика означава упоритост и войнствен характер, ако добре съм схванал характера на самия Тиър Реало. В случай, че науката им е постигнала поне нещо, тогава аз не желая да ги видя как препускат на воля из Галактиката, особено имайки предвид, че нашата численост е хиляди, милиони пъти по-малка от тяхната. Нямам намерение да им позволявам никаква свобода на действие!
— Какви незабавни мерки смятате да предприемете? — лицето на Бордовия Магистър придоби сурово изражение.
— Още не съм решил. Но мисля, че съм склонен да организирам една скромна експедиция към въпросната планета.
— Чакайте сега. — Старият психолог се изправи поривисто и заобиколи бюрото. — Ясно ли ви е напълно какво вършите? — сграбчи той секретаря за лакътя. — Възможностите на този масов експеримент надхвърлят всички предварителни разчети от ваша или от моя страна. Човек не може да знае какво разрушава с намесата си.
— Аз зная. Да не мислите, че съм във възторг от онова, което правя? Тази работа съвсем не е геройска работа. Все пак съм психолог и искам да разбера какво става, но съм изпратен тук, за да защитавам Федерацията. Ще го правя, докъдето се простират възможностите ми… ама че мръсна работа! Но не мога да не се заема с нея.
— Още не сте я обмислили добре. Какво можете да знаете вие за прозренията, които тя би ни дала за усвояването на основните закони на психологията? Всичко ще придобие много по-големи размери, ще доведе до сливането на две галактически системи. Това ще ни изпрати в невероятни за нас висини. Те ще отворят пред нас знания и сила, власт — милиони пъти по-големи от щетите, които биха ни причинили роботите. Ако изобщо са метало-електрически суперхора, съмнявам се да е така.
— Сега пък вие си играете на „дали или“ — вдигна недоумяващо рамене секретарят.
— Чуйте ме. Правя ви предложение. Блокирайте ги. Изолирайте ги със своите кораби. Струпайте там охранители. Но не ги закачайте. Дайте ни още време. Дайте ни възможност. Длъжни сте!
— Мислих си за такова нещо. Но се налага да представя идеята пред Конгреса за одобрение. Планът ще е скъп, да знаете.
— За какви разходи говорите вие? — Бордовият Магистър се хвърли на стола си в пристъп на диво нетърпение. — Осъзнавате ли изобщо каква ще е отплатата, ако успеем?
Мъри се замисли, после се усмихна с половин уста:
— Ами ако те осъществят междузвезден полет?
— Тогава ще оттегля възраженията си — отвърна веднага другият.
— Ще го обсъдим с Конгреса — изправи се секретарят.
Бранд Горла се стараеше да запази изражението на лицето си безпристрастно, докато наблюдаваше прегърбения Бордови Магистър. Неговите възторжени приказки пред членовете на експедицията бяха кухи, безмислени и започваха да го изнервят:
— И какво възнамерявате да правите сега?
— Изпратих да доведат Тиър Реало. — Бордовият Магистър не се обърна, само раменете му леко потръпнаха. — Този малък глупак миналата седмица е заминал за Източния Континент…
— Защо?
— Как мога да проумея капризите му? Не разбирате ли, че Мъри е прав? Онзи е психически ненормален. Не биваше да го оставяме без наблюдение. Ако го познавах, нямаше да допусна такава ситуация. Сега се връща, но повече няма да се меси. Трябваше вече да е тук преди два часа — промърмори той накрая.