— Татко — извика отчаяно Акос. — Искат да знаят кой е По-малкото дете. Кой от двамата е роден преди мен…
Войникът пусна Акос, но само за да го зашлеви с опакото на ръката си по едната скула. Акос залитна и се блъсна в стената, Киси простена, приведе се над него и замилва с пръсти лицето му.
Осех извика през зъби и скочи в атака, забивайки отнетия меч на потока дълбоко в тялото на Вас, право през бронята.
Вас дори не трепна. Просто се усмихна злобно, хвана дръжката на меча и го изтръгна от плътта си. От раната шурна кръв и попи в тъмните му панталони.
— Знаеш името ми, но не и каква дарба притежавам? — учуди се кротко Вас. — За твое сведение, не усещам болка.
Той отново сграбчи лакътя на Осех, издърпа ръката му към себе си и заби острието в меката ѝ част, разсичайки плътта надолу, докато баща им не застена така, както Акос никога не гo беше чувал преди. Кръв оплиска пода. Айджа изкрещя отново и се загърчи в хватката на войника, а Киси изкриви лице, без да издаде нито звук.
Акос не можеше да стои безучастно. Скочи на крака, колкото и да го болеше скулата, въпреки че не беше в състояние да направи нищо.
— Айджа — каза тихо. — Бягай.
И се хвърли върху Вас, решен да зарови пръсти в раната му, дълбаейки все по-дълбоко и по-дълбоко, докато не стигне костите му, сърцето му.
Борба, крясъци, вопли. Всички ужасни звуци се сляха в ушите на Акос. И той заблъска безполезно бронята, покриваща ребрата на Вас. Ударите накараха ръката му да запулсира от болка. Белязаният войник дойде и го хвърли на пода като чувал с брашно. После стъпи с ботуш върху лицето му и го натисна. Акос усещаше стърженето на песъчинки по кожата си.
— Татко! — изкрещя Айджа. — Татко!
Акос не можеше да помръдне главата си, но като вдигна очи, видя баща си на земята между стената и вратата. Лакътят му беше извит назад под странен ъгъл, а около главата му като ореол се разливаше кръв. Киси коленичи до Осех и треперещите ѝ ръце закръжаха над раната в гърлото му. Вас стоеше над нея с окървавен нож.
Акос се вцепени.
— Остави го да стане, Сузао — нареди Вас.
Сузао, войникът, който беше стъпил върху лицето му, махна крака си и го вдигна от земята. Акос не можеше да откъсне очи от тялото на баща си, от гърлото му, чиято кожа се беше разцепила като масата във всекидневната, от огромната локва кръв около него — как бе възможно човек да има толкова много кръв в тялото си? — и тъмния ѝ, оранжево-червеникаво-кафяв цвят.
Вас още държеше окървавения нож. Ръцете му бяха мокри.
— Готови ли сме, Калмев? — попита високият шотетец.
Той изръмжа в отговор. Беше сложил метална скоба около китките на Айджа. Ако брат му преди се съпротивляваше, то силите му се бяха изчерпали и сега се взираше безизразно в баща им, проснат на пода във всекидневната им.
— Благодаря, че ми отговори кой от тези двамата търсим — каза Вас на Акос. — Май и двамата ще дойдете с нас заради ориста си.
Сузао и Вас обградиха Акос и го блъснаха напред. Той им се изплъзна в последния момент, падна нa колене до баща си и докосна лицето му. Осех беше топъл и лепкав на допир. Очите му още бяха отворени, но животът ги напускаше с всяка изминала секунда като вода, изтичаща през канала. Те се преместиха към Айджа, тласкан навън от шотетските войници.
— Ще го върна у дома — обеща Акос, разтърсвайки леко баща си, за да го погледне. — Кълна се.
Акос не беше до баща си, когато животът най-накрая го напусна. Бешe сред перестата трева, в ръцете на врага.
ГЛАВА 3
САЙРА
БЯХ САМО НА ШЕСТ СЕЗОНА, КОГАТО ОТИДОХ НА ПЪРВОТО си странство.
Като излязох навън, очаквах да ме облее слънчева светлина. Вместо това се озовах в сянката на странстващия кораб, надвиснал като гигантски облак над цял Boa, столицата на Шотет. Корабът беше продълговат, със заоблен нос, покрит с нечупливо стъкло. Обкованият му с метал корем беше очукан от поне десетилетие космически полети, но някои от застъпващите се панели бяха по-лъскави, видимо подновени. Скоро щяхме да влезем в него като сдъвкана храна в стомаха на гигантски звяр. Близо до задните двигатели се намираше отворената рампа, по която щяхме да се качим на борда му.
Повечето шотетски деца получаваха правото да отидат на първото си странство, най-важния ни ритуал, щом навършеха осем сезона. Но като дете на суверена, Лазмет Ноавек, аз се подготвях да тръгна на първото си галактическо пътешествие два сезона по-рано. Щяхме да следваме космическия поток по периферията на галактиката, докато не се оцвети в тъмносиньо, а след това да кацнем на някоя планета за лов на отпадъци — втората част от ритуала.