— Виждам война във всеки вариант на бъдещето — обяви ненадейно майка му. — Потокът ни води натам. Играчите се променят, но резултатът е един и същ.
Киси хвана ръката на майка им, после и тази на Акос.
— Важното е, че сме заедно.
Угриженият поглед на Сифа отстъпи място на усмивка.
— Да, заедно сме.
За кратко, сигурен беше Акос, но и това стигаше. Киси отпусна глава на рамото му, а майка им му се усмихна. Почти чу дращенето на перестата трева по прозорците на къщата им. Въпреки това не успя да отвърне на усмивката ѝ.
Ренегатският кораб зави в широка дъга, отдалечавайки се от Тувхе. Пред тях се виждаше мъгливият пулс на космическия поток, чертаещ път през галактиката. Свързваше всички планети и макар да изглеждаше неподвижен, всеки усещаше песента му в кръвта си. Шотетци дори вярваха, че им е дал езика като мелодия, която само те знаеха. И май имаха право. Акос беше доказателството.
Но той самият продължаваше да чувства, да чува само тишина.
Преметна ръка през раменете на Киси и мярна белезите си, обърнати към светлината. Може и да отбелязваха нечия загуба, както Сайра каза веднъж, но сега, докато стоеше със семейството си, осъзна нещо друго. Имаше и обратими загуби.