Джон Лок
Смъртоносен експеримент
Донован Крийд #2
ПРОЛОГ
Малката къща беше стара, а вехтото обзавеждане, с което бе задръстена, я караше да изглежда още по-тясна. На кухненската маса, около която бяха седнали тримата, се провеждаше сделка. От дневната лъхаше неприятна миризма. Триш още не знаеше, но следващите няколко минути щяха да променят живота ѝ. Тя прочисти гърлото си.
- Надявахме се да получим осемнайсет хиляди долара - обърна се към кредитната инспекторка.
Русата служителка носеше косата си сресана назад, с път от лявата страна.
- Без да се засягате - каза тя, - стресът, предизвикал тъмните кръгове под очите ви, струва доста повече от осемнайсет хиляди долара. Да не споменавам за колата пред къщата, състоянието на дома ви, факта, че сте получили отказ от всички кредитори в града...
Триш преглътна, имаше вид, че ще заплаче.
Кредитната инспекторка имаше изумително лице, безупречна кожа, впечатляващо високи скули и пясъчноруси вежди, които се извиваха естествено над магнетичните ѝ бледосиви очи. Казваше се Кали Карпентър и носеше ръкавици за шофиране.
Роб, съпругът на Триш, определено не гледаше ръкавиците. Погледът му беше прикован в идеално пропорционалната цепка между гърдите на Кали Карпентър.
- Знаете ли какво излъчвате? - продължи Кали - Болка. Разочарование. Отчаяние. Усещам, че в този дом има любов. Тя обаче е поставена на изпитание. Виждам как лешоядите кръжат около брака ви.
Погледите, които си размениха Триш и Роб, бяха потвърждение на думите ѝ. Триш заговори:
- Това ми бие на авангардизъм. Не разбирам какво общо има с молбата ни за заем.
Кали погледна нащърбената чаша с кафе пред себе си, от която със сигурност нямаше да отпие. Въздъхна.
- Нека се изразя така: колко пари са ви нужни, за да изчезне стресът от живота ви, да не страдате от безсъние и да си припомните, че важни са не другите хора и заемите, които трябва да им върнете, а вие двамата и отношенията помежду ви?
Триш, която досега мълчаливо въртеше ръце в скута си, наведе глава и ги погледна, сякаш принадлежаха на ДРУГ.
- Боя се, че нямаме какво да предложим като гаранция.
Роб се намеси.
- Банката ни отпусна ипотечен кредит с плаваща лихва и това ни съсипа. После загубих работата си. И докато се усетим...
Кали вдигна ръка.
- Стига - прекъсна го. - Сто хиляди долара биха ли закрепили положението?
- О, и още как! - възкликна Роб.
Триш погледна Кали, изпълнена с подозрение.
- Никога няма да получим необезпечен кредит в такъв размер.
- Не става въпрос за обикновен заем - отбеляза Кали, предвкусвайки любимия си момент. - Аз го наричам „Заемът Ръмпелщилскин „.
Триш заговори остро:
- Подигравате се с нас. Вижте, госпожице...
- Карпентър.
- ... не приемам чувството ви за хумор, нито ме засяга личната ви оценка на брака ни.
- Мислите, че се шегувам с вас? - Кали отвори куфарчето си и го обърна към тях.
Очите на Роб станаха като палачинки.
- Майко мила! - ахна той. - Тук да не са сто бона?
- Да.
- Абсурд - възрази Триш. - Как бихме могли да ги изплатим обратно?
- Това е по-скоро социален експеримент, а не заем - поясни Кали. - Милионерът, когото представлявам, е готов да дари тези пари на когото аз преценя, че си струва, при едно условие.
- Какво е то? - попита Роб.
Устните на Триш се извиха подигравателно. Тя изрече условието.
- Ръмпелщилскин.
Кали кимна.
Роб се учуди.
- Какво означава Ръмпел... еди-кой си?
Триш обясни:
- Това е приказка. Ще трябва да ѝ дадем първото си дете, ако не успеем да познаем името на шефа ѝ.
- Какво? - викна Роб. - Това е безумие. Ние дори не очакваме дете.
Кали се засмя.
- Почти позна, Триш. Само че не става въпрос да отгатвате името на джудже или да си подарявате бъдещите деца.
- В такъв случай какво искате от нас? Да оберем банка?
- Или да убием някого?
Кали поклати глава.
- Къде тогава е уловката?
- Ако приемете съдържанието на това куфарче - изрече Кали, - някой ще умре.
***
Триш избухна.
- Стига толкова. Очевидно става въпрос за някое телевизионно риалити, но това е едно от най-жестоките унижения, които съм виждала. Ето какво ще ви предложа за следващия ви случай: изберете обикновена жена, а не красив модел. И не използвайте цветистия си модерен език. Кой ще се хване на тези простотии? Е, къде е камерата - в куфарчето?
Куфарчето.
От мига, в който Кали отвори капака, Роб беше като хипнотизиран. Най-сетне погледът му беше привлечен от нещо по-завладяващо от бюста на Кали. Дори и сега не можеше да отмести очи от парите.