Мушнах листчето в джоба си и му подадох ръка.
- Млад сте, но ви бива.
Той ми намигна.
- Всички така казват.
6
- Знаеш ли нещо за хлапака Чарли Бек? Баща му е известен адвокат в Дарнел.
Говорех по телефона със Сал Бонадело, мафиот от Средния Запад и мой работодател от известно време.
- Познавам хора, които сигурно го познават - отвърна Сал.
Вярно, че обещах на Кимбърли да не проучвам новия ѝ приятел и миналото му Но не съм обещавал, че няма да поразпитам.
- Кимбърли обикновено преценява хората много добре - казах, - но нещо у момчето ме притеснява. Най-малкото, защото е достатъчно голям, че да пие законно.
- Дарнел е малък град - успокои ме Сал, - хората говорят. Ще организирам нещо като... как му се вика... анкета.
Замислих се за начина, по който Сал щеше да разпитва.
- Не искам да се вдига много шум - обясних - и най-ве- че не искам Кимбърли да разбере за кого е информацията.
- Хей, и аз имам момиче. Ще се погрижа.
- Благодаря, Сал.
- Нали ще дойдеш на партито ми?
- За нищо на света не бих пропуснал.
- Ще доведеш ли новата мацка? Онази от Ню Йорк?
- Днес ще избираме тоалети - уведомих го.
- Избери ѝ нещо секси - поръча Сал.
- И брашнен чувал би ѝ стоял секси.
- Нямам нищо против. Само гледай да е по-тесничък.
- Ще го имам предвид.
- Ами русичката, дето работи за теб?
- Какво за нея?
- Тя ще дойде ли?
- На партито? Няма начин.
- Покани ли я?
- Да.
- Може би трябва аз да го сторя...как му се вика... да отправя лична покана.
Представих си Кали да се издокара, за да присъства на някакво събитие. Изключителна красавица е, но...
- Не я бива много с хората - уверих го.
- Освен като ги убива.
- Освен тогава - потвърдих.
- Ако хлапето се забърка в нещо в Дарнел, Западна Вирджиния, то ще се случи в бар-грил „Грантлайн“.
- И?
- Познавам бармана, Теди Бой. Дължи ми голяма услуга.
- Не казвам, че искам да счупите краката на Чарли. Поне не още.
- Само ти казвам, че Теди Бой е в час. Ако твоят човек е бил в бара, той ще ми каже. В случай, че тя се появи, ще я наглежда.
- Кимбърли е само на шестнайсет - отбелязах, - не ходи по барове.
- Дарнел си е Дарнел - рече Сал.
- Какво искаш да кажеш?
- Бил ли си там?
- Не.
- В Дарнел има само пиене, наркотици и чукане.
- Моля?
- Ей, нищо лично - побърза да ме успокои той.
Замислих се над думите му и за това как родителите никога не си представят, че детето им може да тръгне по лош път.
- Я вземи да се обадиш на Теди Бой още днес - помолих.
- Готово - прие той. - Нали се сещаш за джуджетата?
- Сал имаше способността да сменя темата по-бързо и от конгресмен.
- Виктор и Хуго? - попитах.
- Същите.
- Какво за тях?
- Ще дойдат на партито ми.
- Чух - казах.
- Телом.
- Ще се опитам да се отърся от представата - рекох. - Предупреди момчетата си да не се занасят с тях. Могат да бъдат страховити.
- Предупредени са. Тези джуджета видяха сметката на Джо Демео.
- Предпочитат да ги наричат малки хора - припомних му.
- А аз предпочитам дебели пликове.
Сал имаше предвид пликовете с приноса на по-низ- шите босове и специалните гости, които очакваше да получи на партито.
- Винаги съм бил добър с теб - започна да нарежда. - А и това с дъщеря ти е още един пример. Благотворителността... как му се викаше... започва у дома.
- В случая в твоя дом.
- Това ми бяха думите. Та, изненадай ме - допълни. - Приятно.
Сал живее в жесток свят, в него лоялността се измерва в пари или в трупове. Стана ми навик да предоставям в повече и от двете.
- Да те изненадам ли? - измърморих. - Сал, ще ти взема акъла.
- Нищо повече не искам - отвърна той.
7
Кабинетът на госпожица Н. Крауч, доктор по медицина, се намираше в Нюарк, Ню Джърси, на ъгъла на Съмър и Седма, до междущатската магистрала 280. Госпожица Крауч споделяше апартамента, в който се намираше кабинета ѝ, с детски психолог на име Агнес Батъл. Агнес вършеше нещо на бюрото в приемната, когато влязох. Посочи ми кабинета на госпожица Крауч и аз се насочих натам.
Госпожица Н. Крауч стана и протегна ръка за поздрав. Представихме се един на друг, тя посочи към меката мебел и ме покани:
- Заповядайте, настанете се удобно.
Набързо огледах кабинета. Основният цвят беше тъмно лилав с изключение на отсрещната стена, която беше оформена със светлокафява декоративна мазилка, леко изпъстрена с черно, така че да прилича на корк. На нея висяха няколко сертификата за професионална квалификация и диплома от медицинския институт към Университета в Питсбърг. Всичко беше свежо и модерно, нищо общо със старата дървена ламперия във входното пространство.