Усмихнах се.
- Японски шпиц - изрекох, - порода, внесена по нашите земи при завръщането от служба след Втората световна война. Две братчета от едно котило.
Поклоних се и седнах на коженото кресло. Възможно е да съм се подсмихнал.
- Това е невероятно, господин Крийд - отбеляза тя, - наистина забележително.
- Благодаря, госпожице Крауч.
Тя заговори.
- Събрахте всички видни сведения и изкривихте фактите. Всички с изключение на един.
Засмях се.
- Глупости.
Н.Крауч се изправи.
- Прехвърлих шейсетте, не съм на петдесет и няколко. Не мисля, че съм по-умна от приятелите си, при все че никой не ме е надминал в професионално отношение. На бюрото е снимката на осиновените синове на сестра ми. Не съм разведена, защото никога не съм се омъжвала. Не съм от Средния Запад, от Маями съм. Връстниците ми не са завършили престижни колежи, защото психиатрите учат в институти по медицина, не в колежи. И като заговорихме за това, медицинският институт към Университета в Питсбърг е номер едно в страната. Само през 2005 година получиха сто и осемдесет НИЗН - това е Национален институт за здравни награди - на обща стойност седемдесет и шест милиона долара. И между другото - добави, като се пресегна към долния плот на бюрото си, - не крия първото си име и имам публикации. - Държеше книга със заглавие „Когнитивна настройка на неврофизиологичната функция“ и посочи името на автора - доктор Надин Крауч.
Спря за момент и попита:
- На какво се хилите? Приличате на селския идиот.
Тогава я осени.
- Мамка му - ядоса се, - накарахте ме да ви разкажа за себе си.
- Не го приемайте толкова навътре.
- Сигурно вече сте знаели за книгата.
- Проучих ви в Гугъл, преди да си запазя час.
- Ще трябва да внимавам с вас, господин Крийд - каза тя, - вие сте истински манипулатор.
- Благодаря.
- Приемате това за комплимент?
- Кое е изключението?
Погледна ме озадачена.
- Казахте, че греша за всичко, освен за едно нещо.
Усмихна се.
- Почакайте - казах и също се усмихнах. - Знам кое е. Че винаги сте била красива.
Тя се ухили, а аз вирнах глава.
- Госпожице Н. Крауч - ахнах, - да не би да ми намигнахте?
И това постави началото на професионалните ми отношения с Надин.
8
За Теди Бой Търнър се говореше, че вирусът на хазарта го заразил дълго преди да подхване кариера като барман в бар-грил „Грантлайн“ в Дарнел, Западна Вирджиния. Като тийнейджър косял морави и миел коли, докато събрал дос- татъчно пари, за да залага на спортни събития.
В залагането добрите печалби на ранна възраст обикновено водят до финансов крах с годините, а случаят на Теди Бой не беше изключение. Серията от загуби, в която се намираше в момента, представляваше сериозна заплаха за живота му. Беше така затънал в дългове към Салваторе Бонадело, един от най-властните и известни престъпни босове, че никога нямаше да се измъкне само със заплатата си в „Грантлайн“.
Теди Бой живееше в постоянен страх, че в някой от следващите дни мутрите ще се появят точно когато затваря заведението и ще си поискат парите. Беше се подготвил за някой счупен крак или ръка, може би дори спукани ребра. Не беше подготвен обаче за лично телефонно обаждане от самия Сал Бонадело.
Според Сал разговорът беше протекъл по следния начин:
- Преглеждам сметката ти - уведомил го Сал.
- Правя всичко възможно, господин Бонадело. Нужно ми е още време.
- Какво ще кажеш... как му се вика... да изчистиш дълга си?
Теди Бой се замислил.
- Мога да пребия някого с бухалка ако поискате, но не съм професионалист - замънкал, - не съм убивал или нещо от сорта.
- Не, нищо подобно - отговорил Сал. - Трябва ми малко информация и услуга. Ако си свършиш добре работата, може да ти опростя дълга. Как ти се струва?
- Като прераждане, господин Бонадело. Не се оплаквам, но работя ден и нощ само за лихвите. Не съм изплатил нищо от заема.
- Познаваш ли хлапе на име Чарли Бек?
- Всички познават Чарли.
- Приятел ли ти е?
Теди Бой замълчал.
- Не и ако вие не желаете така, господин Бонадело.
- Добър отговор. Идвал ли е при теб с момичета?
- Разбира се. Постоянно ги сменя. Прилича малко на Том Брейди.
- Да си го виждал с гимназистка? С къса руса коса, казва се Кимбърли Крийд?
- Доколкото ми е известно, не - отговорил Теди Бой.
Сал измърморил.
- Тед, разочароваш ме. Надявах се, че ще мога да ти помогна с твоя... как му се вика... смъртоносен проблем.
Настъпило дълго мълчание, после Теди Бой прочистил гърло и казал: