- Носят се някакви слухове.
- Тед?
- Да, сър?
- Дай ми нещо полезно.
9
Нед Денхолън се събуди притеснен и дезориентиран. Огледа едната си ръка, после другата, в опит да дойде на себе си. Нед вероятно си спомни, че включи алармата, затвори аптеката и тръгна през паркинга към колата си. Сега лежеше по гръб на пода на непозната стая - възможно ли беше това?
Китките му бяха заключени с белезници, закачени с верига за халки на пода.
Надигна глава и ме видя, седнал на стол до краката му.
Нед се устреми в опит да ритне стола. Осъзна, че и краката му са приковани към пода.
Разклати глава яростно, повдигна торса си няколко пъти напред, за да покаже че е боец, който не може да бъде сплашен лесно. В действителност Нед не беше боец и можеше лесно да бъде сплашен, ето защо скоро престана да се перчи, а взе да пелтечи и ридае.
- Кой си ти? - изхленчи Нед. - Какво искаш? Защо ми причиняваш това?
Въздъхнах.
- Причината да съм тук, Нед, е, че съм разтревожен за дъщеря си.
Нед веднага престана да скимти. Сигурно помисли, че съм някой побъркан.
- Моля?
- Казвам се Донован Крийд, баща съм на Кимбърли. Бих се ръкувал с теб, но...
Да бе, как не, сигурно си мислеше Нед, само дето ръката ми е прикована към пода!
Започна да изучава лицето ми, сякаш за да ме разтълкува според чертите ми. Беше убеден, че съм неуравновесен. Но дали бях способен на убийство? Не му трябваше да узнава.
- Не познавам дъщеря ви, господин Крийд, казвам ви божията истина. Щастливо женен съм. Явно ме бъркате с някого друг.
- Ти си фармацевтът, нали?
- Да, сър, работя в аптеката на Андерсън тук, в Дарнел.
Кое те кара да мислиш, че още сме в Дарнел?
- О, божичко!
- Нед, нека ти изясня положението. С теб ще сложим край на случващото се в Дарнел. Преди да е засегнало дъщеря ми или приятелите ѝ.
- Не разбирам защо правите това, господин Крийд.
Отново въздъхнах.
- Ако си мислиш, че ми е приятно... - замълчах.
Нед се разтрепери.
- Удобно ли ти е, Нед?
- Моля?
- Мога да ти донеса възглавница и одеяло, ако искаш.
Нед изкрещя.
- Ако искаше да ми е удобно, да не ми беше връзвал ръцете и краката за пода, кучи син такъв!
- Не те виня, че си разстроен - продължих, - но се налага да променя нещата. Знам от сигурен източник, че продаваш наркотици.
Нед заговори.
- Познавам дъщеря ви Кимбърли. Изпълнявал съм ѝ рецепта. Никога не бих ѝ продал непозволени от закона вещества. Можете да я попитате, ако искате.
- Не говоря за Кимбърли - отвърнах. После се сетих за нещо съвсем друго.
- Кимбърли взима ли хапчета?
Нед се замисли за миг.
- Доколкото аз знам, не - увери ме.
Дълго го гледах, преди да продължа.
- Наистина не е моя работа, но е добре да съм информиран.
- Господине - промълви Нед, - продавам упойващи вещества, фармацевт съм. Но само изпълнявам рецепти.
Продължих невъзмутимо.
- Дъщеря ми се среща с момче на име Чарли Бек. Чарли е на двайсет и една, баща му е местен адвокат на име Джери Бек. Познаваш ли хлапето?
- Не, господине. Честно - процеди през стиснати зъби Нед, в опит да сдържа гнева си.
- Чарли е хубавец, носи му се славата сред дамите. Мисълта ми, Нед, е, че той е играч.
- Съжалявам да го чуя, господине, наистина. Имам съпруга. Сигурно ужасно се е притеснила за мен. Пуснете ме, моля ви! Кълна се, че никога не съм навредил на дъщеря ви. Моля ви! Не знам за какви наркотици говорите, кълна се в Бог.
- Разбираш ли, Нед, ето защо те оковах. Ето защо може да се наложи и да те убия.
- К-какво?
- Дори и при това положение продължаваш да не си честен с мен.
- Защо говорите така? - изрева той.
- Разкажи ми за братовчед си.
- Братовчед ми?
- Бикъм Райт.
Лицето на Нед посърна.
- Мамка му - изръмжа.
- Мамка му и още как - съгласих се. - Виж, ще ти спестя малко усилия. Фактите са ми известни. Нужни са ми подробности.
Извадих спринцовка от джоба си, махнах капачката и натиснах буталото, за да изкарам въздуха.
Нед се ококори.
- Какво е това?
- Смъртоносна доза.
- Добре, стига. Всичко ще кажа.
- И аз така си мислех.
- Не познавам лично нито една от жените, които дрогират - избърбори Нед, - но знам някои имена. Сигурен съм, че не са дрогирали Кимбърли.
- Откъде?
- Малолетна е.
Прочетох нещо в очите му.
- Какво премълчаваш, Нед?
Той затвори очи и потръпна. Долната му устна се раз- трепери,като заговори.
- Знам, че убиха една от жените. Ерика Частейн.