- Кой я уби?
- Бикъм и Чарли.
- Какво направиха с трупа?
- Изгориха го някъде из хълмовете, където ловуват.
- Те ли ти казаха това?
- Имаше разследване след изчезването на Ерика. Много хора споменаха, че са я видели в „Грантлайн“. Казах на Бикъм, че това е краят.
- Отрязал си го?
- Да, господине.
- Но той те е заплашил.
- Бикъм каза, че ако ги хванат, ще припишат всичко на мен. Достатъчно съм затънал. Щях да изгубя всичко.
- Много момичета са дрогирали, нали?
Той кимна.
- И всички имат нещо общо. Знаеш ли какво?
- Не съм сигурен какво питате...
- Всички имат бащи, Нед.
Нед замълча за момент. Когато заговори, гласът му беше изпълнен с угризение.
- Съжалявам - промълви, - ще ми се да можех... - Гласът му заглъхна. Заплака, после преглътна сълзите - Аз... наистина съжалявам.
Не знаех какво да кажа, затова замълчах.
Като се опита да прикрие страха си, Нед попита:
- И тъй... какво ще стане сега?
- Ще ми разкажеш схемата подробно. Няма да си спестяваш нищо. Можеш да започнеш с имената.
- Имена?
- Имената на членовете.
- Членовете на...
- Точно така, Нед. Членовете на Клуба на чукачите.
Нед потрепери.
- Не съм предполагал, че ще стане така - простена. - Те...
- Но стана така, Нед. И ти го допусна.
- Добре - промълви уморено. Беше се предал. - Ще ви кажа всичко, което знам. А след това?
- След това ще сложа край на мъките ти. - Замълчах за кратко, после ми хрумна нещо. - Имаш ли застраховка?
Нед се усмихна печално.
- Осребрих я. Всичко беше заради постоянната нужда от пари.
- На колко възлиза застраховката?
- В случай на смърт би била сто хиляди долара.
Кимнах.
- Кажи ми каквото ме интересува и ще се погрижа жена ти да получи стоте бона.
- Искаш да кажеш...
- Да. Ще я покрия.
- Анита.
- Моля?
- Жена ми. Казва се Анита.
10
Когато я погледна, си припомням всичко значимо.
Беше ранен следобед и се бях върнал в Норт Бъргън, където Катлийн живееше под наем в едната половина на толкова малка къща близнак, че още от входната врата чух душа. Минах през дневната, влязох в спалнята и видях на леглото купчина дрехи, които Катлийн беше извадила за пътуването. Спалнята беше два пъти по-голяма от стандартна затворническа килия, което означаваше, че имаше място за двойно легло, нощно шкафче и средно голяма тоалетка. Вратата към банята беше на отсрещната стена. Открехнах я и надникнах. Вратата на душа беше от матово стъкло. Беше доста запотено от парата, но успях да видя достатъчно от силуета ѝ, та сърцето ми да забие лудо. Тихо се отдръпнах и затворих вратата, за да не я стресна.
Щом водата спря, повиках я по име. След миг тя отвори вратата, увита в хавлия. Плъзна се през спалнята към коридора, за да настрои термостата на по-ниска температура. После скочи в леглото, където я очаквах.
Накрая се измъкна от леглото, а аз както винаги подпрях глава на ръката си, за да ѝ се полюбувам отзад. Катлийн вдигна високо ръце, протегна се и изви гръб, без изобщо да осъзнава своята чувственост. Беше типично за нея да превръща обикновените занимания в нещо специално. Още с гръб към мен обу гащичките си и лекичко извъртя долната част на тялото си, за да ги вдигне над бедрата.
Върна се в банята и започна да си суши косата, а аз се опитвах да определя кое е най-хубавото у нея. Предадох се. С една дума, тя беше поразителна и бях убеден, че всички, които я видят на партито на Сал вечерта, ще се влюбят в нея на мига.
Докато я гледах да си оправя косата, си мислех колко добре се чувствам в компанията ѝ. В този момент осъзнах: за цял час, откакто се бях прибрал, не бяхме си разменили нито дума.
В четири часа бяхме на борда на Лиърджет 45, нает от Сензорни ресурси, правителствената агенция, ръководена от Дарвин, моя посредник с правителството. Обикновено договарям безплатно ползване на самолети на агенцията, дори и в случаите, когато не работя за тях, но този път летяхме за партито по случай рождения ден на известен престъпник и Дарвин не искаше да рискува да бъде свързан с това.
Около шест вечерта се настанихме в „ Синсинатиън“ - любимия ми хотел в Синсинати. Отправих се към мини- бара, а Катлийн започна да се съблича.
- Още веднъж?
- Кротко, тигре. Просто ще взема един истински душ.
- Какво му беше на онзи, който взе преди няколко часа?
- Той беше заради теб. Този е за партито.
11
- Къде са специалните агенти? - попита Катлийн, когато лимузината ни мина през портала и се отправи към имението на Сал в далечината на алеята.