Няколко години по-рано ФБР и местните полицаи щяха да стоят на позиция в подножието на хълма, да записват регистрационни номера и да снимат всички гости.
- Настъпиха по-добри времена за организираната престъпност - отговорих. - Сега федералните се интересуват повече от терористите. Що се отнася до местната власт, нищо чудно кметът и шефът на полицията да се отбият за по едно питие.
Катлийн се намръщи.
- И няма да има автомати? - попита.
Допуснах грешката да спомена за партито на Сал пред Катлийн миналата седмица и тя настоя да дойде. Бях решил да държа тази част от живота си в тайна от нея, но прословутото ѝ цупене в продължение на два дни промени решението ми. Освен това част от мен искаше да види как ще реагира при срещата със Сал. Щеще ли да ѝ понесе гангстерско сборище?
- Може да видиш да се размахва някое и друго оръжие - казах.
Катлийн изглеждаше очарована от възможността да се срещне с престъпен бос от подземния свят. През последните няколко дни ми зададе стотици въпроси за отношенията ми със Сал. Лъгах чрез спестяване на информация, преиначаване и по всякакъв друг начин. Накрая я накарах да повярва, че Вътрешна сигурност си сътрудничи неофициално с мафията, която ни помага да идентифицираме и намираме заподозрени терористи. Уверих я, че присъствието на партито по случай рождения ден на Сал е служба към правителството и я попитах дали е съглас- на да се изяви като асистентка на фокусник.
След като ѝ разясних ролята ѝ, тя с радост прие да участва. Това си личеше и по репликите ѝ, заимствани от нискобюджетни филми за мафията.
- Ще има ли много мъже на име Левака? - попита.
- Не знам.
- Защо престъпниците никога не наричат някого Дес- няка?
- Не знам.
Завихме пред главния вход и спряхме. Шофьорът слезе, заобиколи колата и ни отвори вратата. Катлийн носеше коктейлна рокля, затова слязох пръв и ѝ послужих за параван.
Докато слизаше зад мен, прошепна:
- Мога ли да нарека някого долно плямпало?
Опитах се да сдържа усмивката си, но не успях.
- Кажи го - настоя тя.
- Кое?
- Че и аз съм забавна.
- Не си забавна.
- Съм.
Качихме се по стълбите и влязохме в къщата. Спомних си всяко кътче и пролука на това място отпреди две години, когато бях нахлул в същия този дом и се бях установил на тавана на Сал за цяла седмица.
Партито беше във вихъра си. Някои от гостите вече бяха попрекалили, както доказа онзи амбициозен младок от Дейтън, който се провикна:
- Хей, Крийд! Да, на теб говоря. Мислиш се за много печен? Ти си едно нищо!
Усетих как тялото на Катлийн се напрегна.
Изгледах го сурово и очите му пробляснаха диво. Той тръгна към мен. За негов късмет баща му го сграбчи за яката и го замъкна при бодигардовете си.
- Синът ми е лишен от добри обноски - оправда го Сами Санторо Русия. - Моля да го извините, господин Крийд. Думите му бяха провокирани от алкохола. Не биваше да го водя.
Погледнах го, без да казвам нищо. Едва след пет крачки в дома на Сал бях на границата да бъда изобличен.
Сами, добре познат доказал се убиец, един от босовете в организацията на Сал, видно беше притеснен, направо трепереше. Беше грешка да доведа Катлийн на това парти. Само можех да гадая какво си мисли. Сигурно се чудеше защо тези корави мъже са така ужасени от мен.
- Готов съм да се справя с проблема, господин Крийд - предложи той.
Приближих се и му прошепнах нещо в ухото. Той се поклони, благодари ми многословно и се оттегли.
- Какво каза на този човек, за бога? - попита Катлийн.
- Че със сина му направиха страхотно представление.
- Какво имаш предвид?
- Това е част от програмата - уверих я. - Сал наема хора да създават настроение. Всичко е постановка като в градчетата от Дивия Запад, където в кръчмата се разразява престрелка.
Преддверието водеше към голям салон, обзаведен в бяло. Докато прекосявахме фоайето, бяхме задържани за минута в задръстването от гости.
- Мислиш ли, че тази вечер може да има фалшиви изстрели? - полюбопитства Катлийн.
- И да има, не им обръщай внимание - отвърнах.
Погледнах през рамо към Сами Русия и гангстерите му, които влачеха сина му на излизане през входната врата. Единия от гангстерите беше запушил устата му с месестата си ръка, така че да не се чуват обидите, които сипеше по мой адрес.
Видях Джими Ремини Перлата, застанал до нас.
- Здрасти, Джими - казах.
Обърна се да види кой му говори. Пребледня, като ме разпозна.