- Джими?
Перлата стоеше безмълвен.
- Всичко е наред, Джими - протегнах ръка, - тук съм на гости, просто поздравявам.
Джими очевидно си отдъхна с облекчение.
- Божичко, стресна ме - избърбори. - Не съм те виждал, откакто... - спря да обмисли думите си.
- От онова нещо - намесих се услужливо.
- Точно така - каза, - от нещото.
Представихме половинките си и Катлийн попита.
- Кое нещо?
- Всичко хубаво, Джими - пожелах. - На вас също, госпожо Ремини.
Оттеглиха се бързо и с благодарности.
- Чудесно изпълнение, Джими! - подвикна Катлийн.
Джими Перлата и съпругата му кимнаха и се отдалечиха още повече.
- Изглеждаха приятни - заключи Катлийн.
Салонът беше просторен, с височина повече от седем метра. Горе имаше само една малка стаичка, знаех това от личен опит. През седмицата, в която „гостувах“ тук, пребивавах в пространството над спалните. Там имаше височина колкото да застанеш прав и бях успял да се устроя сравнително удобно. Нощем, разбира се, трябваше да стоя свит тихо, но когато семейството излизаше, си позволявах да се раздвижа и да вдигам шум. Първата ми работа, естествено, беше да прогоня донякъде жегата и да проветря тавана. Следващата, да се включа към щепсела на стационарния телефон, така че да записвам всички входящи и изходящи обаждания в къщата.
Катлийн гледаше натруфения портрет над камината.
- Това съпругата на Сал, Мари, ли е?
- Да.
- Изглежда толкова млада. Кога е рисувана картината?
- Вероятно преди петнайсет години.
Млада дама се движеше на зиг-заг през тълпата към нас. Катлийн писна:
- Ама, Донован, тя е прекрасна!
- Самата истина. Катлийн, това е Лиз Бонадело, дъщерята на Сал.
Лиз беше висока, с класическа италианска красота, почти връстничка на Катлийн, което означаваше в средата на трийсетте. Беше истинска наслада да ги гледам как общуват. През следващите две минути започнаха и приключиха повече от пет теми и сега обсъждаха нещо, което предизвикваше бурен смях, сякаш се познаваха от години.
Лиз имаше свое жилище, но Сал и Мари бяха запазили старата ѝ спалня за обичайните посещения през почивните дни. Лиз спа тук само веднъж, докато живях на тавана. След първия ден, когато свърших шумната работа, можех да се отпусна и да се насладя на дома им. В случаите, когато Сал и Мари излизаха, избутвах стълбата на тавана, слизах и тършувах из шкафовете и хладилника, взимах душ или използвах стария компютър на Лиз.
Лиз и Катлийн приключиха разговора си и си обещаха да се чуват.
Щом Лиз се отдалечи, попитах:
- Какво мислиш за нея?
Катлийн отговори:
- Изискана, с мургав тен, хубави цици и в крак с модата.
- Жените винаги ли така се преценяват една друга?
- Винаги. Ти от коя планета идваш?
- А какво мислиш, че е нейното мнение за теб?
- Изискана, с порцелановобял тен, малки цици и секси гадже.
- Ще пия за това - обещах, - особено за последното.
- И аз - присъедини се тя. - Къде е барът?
- Там - посочих вратата към терасата.
Щом излязохме там, се уверих, че Сал е надминал себе си. Терасата беше професионално декорирана с изобилие от колони, храсти в различни форми и стотици бели лампички, от които всичко изглеждаше приказно. Масите бяха с бели ленени покривки на богати гънки и букети от свежи орхидеи в средата. Столовете бяха облечени в бели калъфи с кобалтовосини сатенени панделки. Барът беше дълъг поне седем метра, с трима бармани на двойна надница.
Въпреки многобройния и опитен персонал, чакахме Десет минути за питиетата си. През това време погледнах към къщата. Завесите към задната част бяха отворени. Всички лампи бяха светнати и виждах в спалнята на Сал и Мари.
Имах причина да се крия на тавана на Сал. Беше получил грешна информация за мен и си науми да ме очисти. Реших, че най-безопасното скривалище за мен бе на тавана му. Сложих подслушватели на телефоните му, пробих дупчици в таваните и монтирах малки камери. Опитвах се да открия кой от лейтенантите на Сал е излъгал за мен. Исках да изкопча признание чрез изтезания, след като го намеря. В противен случай трябваше да убия Сал. Не се наложи да чакам дълго. През шестата нощ от престоя ми, докато Сал и Мари спяха в леглото си, чух двама души да влизат в къщата. Наблюдавах ги през камерите да се приближават към главната спалня с извадени оръжия. Преместих се над спалнята на Сал. Щом светнаха лампите, взех по едно оръжие във всяка ръка и скочих през дупката в тавана на спалнята, която си отворих със стрелба. Убих и двамата нападатели, а впоследствие научих, че ги е пратил Арти Бутс, онзи който се опита да ме накисне.