Човек би помислил, че Сал ще ми е признателен, но на него му беше нужно много дълго време, за да ми прости. Една от причините най-после да ми се довери беше, че с помощта на Виктор и Хуго отстраних Джо Демео. Изпразних няколко от офшорните сметки на Джо, възлизащи на милиони долари, и дадох на Сал половината от плячката.
Щастието може да не се купува с пари, но лоялността -да.
Щом се отдалечихме от бара, зърнах Сал и Мари в отсрещния край на терасата. Бандитите се приближаваха един по един към него, целуваха го по бузите и му подаваха пликове. Сал се здрависваше с тях, казваше им няколко думи и щедро раздаваше усмивки. Щом гангстерите се отдалечаваха, Сал надникваше в плика, казваше нещо на Кокала или на Големия Лош, неговите бодигардове. Кокала драскаше в черно тефтерче, вероятно записваше всяко от даренията. После Сал прибираше пликовете в голяма дървена кутия, която Големия Лош охраняваше.
С Катлийн бяхме особено впечатлени от задния двор.
Осем големи стъпала водеха от средата на терасата надолу към пространство за слънчеви бани и басейн, покрит за случая с огромен дансинг. В беседката до съблекалните имаше оркестър от осем души, който не беше започнал да свири. Засега музиката предоставяше твърде странен дует старци. Единият, цигуларят, имаше рошава бяла коса, а тъмните му очила имаха най-дебелите стъкла, които някога бях виждал. Движеше се между хората, докато свиреше и често спираше да прошепне нещо на всяка срещната красива жена. Другият, китаристът, стрелкаше гостите като ревнив любовник и се стараеше да не изостава от темпото на цигуларя както в музикално отношение, така и в крачката му.
- Музикантите са страхотни - изпадна във възторг Катлийн, - толкова са сладки!
- Да бе, сладки - промърморих.
- Ама погледни ги само. Трябва да са поне осемдесет- годишни.
Погледнах ги, всъщност ги познавах. И определението „сладки“ изобщо не им подхождаше. Джони Ди и Силвио Брака бяха дедици, които можеха в един момент да свирят романтична балада, а в следващия - да ти счупят капачките на коленете.
- Чудя се какво ли прошепва на онези жени - подхвърлих.
Катлийн ми отправи сияйна усмивка.
- Може да се разходя и да разбера - заяви.
12
Сал срещна погледа ми и ни направи знак да го доближим. Проправихме си път до него.
- Това е съпругата ми Мари - обърна се той към Катлийн.
- А това е Катлийн - представих я аз.
Кимнах на Големия Лош и Кокала и те ми отвърнаха с кратко сковано кимване.
Сал се престара, като се поклони и ѝ целуна ръка. После направи крачка назад и прецени тялото ѝ с поглед, като инспектор по качеството на месото, който го определя като „чудесно“ или „превъзходно“. Спря се на превъзходно.
- Аха - облиза устни, - добра си я избрал, Крийд.
Мари го прекъсна.
- Престани, Сал. Караш бедното момиче да се чувства неудобно. - И се обърна към Катлийн. - Не му обръщай внимание. Мисли се за жребец.
Катлийн се усмихна.
Очите на Мари добиха свиреп израз.
- Сериозно го казвам - отсече. - Не му обръщай внимание.
Катлийн ме стрелна притеснена.
- Мари, тя е приятелката на Крийд - възмути се Сал и натърти твърдението си с повдигане на вежди.
Мари демонстрира скептицизъм.
- Осиновяват дете, за бога - додаде той.
Поведението на Мари се промени на мига.
- Наистина ли, Донован?
- Да - потвърдих.
Мари се усмихна лъчезарно на Катлийн.
- Ще трябва да ми позволиш да ти помогна с приготовленията за сватбата!
Сал се разсмя.
- Те няма да спазват церемонии... как му се вика... ще живеят в грях като нас някога - намигна ѝ той.
- Ние не сме правили нищо подобно - обиди се Мари. Обърна се към Катлийн. - Наистина ли? Няма ли да се жените?
Преди Катлийн да е успяла да измисли отговор, Мари поклати глава и ни остави, за да поприказва с някои гости.
Сал попита:
- Имаш ли плик за мен?
- Имам нещо по-добро - отговорих, - но трябва да влезем вътре.
- Без майтап? - възкликна Сал. - Ами да вървим тогава.
Нареди на Кокала да пази авоарите и направи знак на
Големия Лош да ни последва. Тръгнахме през тълпата сред благопожелания и поздравления. Докато вървяхме, попитах:
- Откъде знаеш за осиновяването?
Сал се усмихна.
- Имам си... как му се казва... източници. - Попита Катлийн: - Виждала ли си го да се бие?
- Веднъж го чух.
Сал се учуди.
- Чула си го? Какво искаш да кажеш?
Тя ме изгледа и поясни.
- Закусвалнята на Нели. Бандитите на Джо Демео.
Сал ахна.