Выбрать главу

Човек би помислил, че Сал ще ми е признателен, но на него му беше нужно много дълго време, за да ми прости. Една от причините най-после да ми се довери беше, че с помощта на Виктор и Хуго отстраних Джо Демео. Изпраз­них няколко от офшорните сметки на Джо, възлизащи на милиони долари, и дадох на Сал половината от плячката.

Щастието може да не се купува с пари, но лоялността -да.

Щом се отдалечихме от бара, зърнах Сал и Мари в от­срещния край на терасата. Бандитите се приближаваха един по един към него, целуваха го по бузите и му подава­ха пликове. Сал се здрависваше с тях, казваше им няколко думи и щедро раздаваше усмивки. Щом гангстерите се отдалечаваха, Сал надникваше в плика, казваше нещо на Кокала или на Големия Лош, неговите бодигардове. Кокала драскаше в черно тефтерче, вероятно записваше всяко от даренията. После Сал прибираше пликовете в голяма дървена кутия, която Големия Лош охраняваше.

С Катлийн бяхме особено впечатлени от задния двор.

Осем големи стъпала водеха от средата на терасата надолу към пространство за слънчеви бани и басейн, покрит за случая с огромен дансинг. В беседката до съб­лекалните имаше оркестър от осем души, който не беше започнал да свири. Засега музиката предоставяше твър­де странен дует старци. Единият, цигуларят, имаше ро­шава бяла коса, а тъмните му очила имаха най-дебелите стъкла, които някога бях виждал. Движеше се между хо­рата, докато свиреше и често спираше да прошепне нещо на всяка срещната красива жена. Другият, китаристът, стрелкаше гостите като ревнив любовник и се стараеше да не изостава от темпото на цигуларя както в музикално отношение, така и в крачката му.

- Музикантите са страхотни - изпадна във възторг Катлийн, - толкова са сладки!

- Да бе, сладки - промърморих.

- Ама погледни ги само. Трябва да са поне осемдесет- годишни.

Погледнах ги, всъщност ги познавах. И определението „сладки“ изобщо не им подхождаше. Джони Ди и Силвио Брака бяха дедици, които можеха в един момент да сви­рят романтична балада, а в следващия - да ти счупят ка­пачките на коленете.

- Чудя се какво ли прошепва на онези жени - подхвър­лих.

Катлийн ми отправи сияйна усмивка.

- Може да се разходя и да разбера - заяви.

12

Сал срещна погледа ми и ни направи знак да го добли­жим. Проправихме си път до него.

- Това е съпругата ми Мари - обърна се той към Кат­лийн.

- А това е Катлийн - представих я аз.

Кимнах на Големия Лош и Кокала и те ми отвърнаха с кратко сковано кимване.

Сал се престара, като се поклони и ѝ целуна ръка. По­сле направи крачка назад и прецени тялото ѝ с поглед, като инспектор по качеството на месото, който го опре­деля като „чудесно“ или „превъзходно“. Спря се на пре­възходно.

- Аха - облиза устни, - добра си я избрал, Крийд.

Мари го прекъсна.

- Престани, Сал. Караш бедното момиче да се чувства неудобно. - И се обърна към Катлийн. - Не му обръщай внимание. Мисли се за жребец.

Катлийн се усмихна.

Очите на Мари добиха свиреп израз.

- Сериозно го казвам - отсече. - Не му обръщай вни­мание.

Катлийн ме стрелна притеснена.

- Мари, тя е приятелката на Крийд - възмути се Сал и натърти твърдението си с повдигане на вежди.

Мари демонстрира скептицизъм.

- Осиновяват дете, за бога - додаде той.

Поведението на Мари се промени на мига.

- Наистина ли, Донован?

- Да - потвърдих.

Мари се усмихна лъчезарно на Катлийн.

- Ще трябва да ми позволиш да ти помогна с пригото­вленията за сватбата!

Сал се разсмя.

- Те няма да спазват церемонии... как му се вика... ще живеят в грях като нас някога - намигна ѝ той.

- Ние не сме правили нищо подобно - обиди се Мари. Обърна се към Катлийн. - Наистина ли? Няма ли да се жените?

Преди Катлийн да е успяла да измисли отговор, Мари поклати глава и ни остави, за да поприказва с някои гос­ти.

Сал попита:

- Имаш ли плик за мен?

- Имам нещо по-добро - отговорих, - но трябва да вле­зем вътре.

- Без майтап? - възкликна Сал. - Ами да вървим тогава.

Нареди на Кокала да пази авоарите и направи знак на

Големия Лош да ни последва. Тръгнахме през тълпата сред благопожелания и поздравления. Докато вървяхме, попитах:

- Откъде знаеш за осиновяването?

Сал се усмихна.

- Имам си... как му се казва... източници. - Попита Кат­лийн: - Виждала ли си го да се бие?

- Веднъж го чух.

Сал се учуди.

- Чула си го? Какво искаш да кажеш?

Тя ме изгледа и поясни.

- Закусвалнята на Нели. Бандитите на Джо Демео.

Сал ахна.