- Била си там?
Катлийн кимна.
- Нещо такова. Бях в заведението, скрита под масата.
Влязохме в дневната. Санто Мангано помаха от фоайето и се провикна:
- Хей, Сали!
Сал помаха в отговор.
- Истинска красота - отбеляза Сал. - Говоря за начина, по който Крийд - как му се вика - нанася физически поражения. Веднъж бяхме на едно събитие, където пиян почитател на бойните изкуства довтаса при мен без никаква причина. Преди Големия и Кокала да са успели да се намесят, Крийд подхвана онзи и, кълна се в Бог, приличаше на буболечка, понесена от торнадо!
Катлийн стисна ръката ми.
- Ако това ви е впечатлило, трябва да го видите в леглото.
- Хайде бе!
- Ами да - рекох. - Само дето в леглото аз съм буболечката.
Сал се разсмя, но изведнъж от колоните прозвуча гръмовен глас. Той потрепна, но запази самообладание. Всички гангстери наоколо се хвърлиха на пода, като повлякоха и съпругите си. Жени пищяха, докато мъжете им търсеха прикритие. Измъкнати бяха оръжия от кобури на глезените и под раменете. Обслужващият персонал заразмахва ножове, като доказа правотата на предположенията ми.
Гласът беше мъжки, властен, като Божия гняв.
Гласът прогърмя:
- Най-могъщите воини не впечатляват с физически данни!
Светлините угаснаха и сини снопове лъчи осветиха отсрещната стена на фоайето. Мощният тембър прозвуча отново:
- Вижте най-могъщите бойци на всички времена!
Издигна се гигантски облак от дим и лампите светнаха. На мястото на дима стоеше инвалидна количка. Не обикновена инвалидна количка, а от материали от космическата ера и с всевъзможни нововъведения. Имаше редица рамки, светлини и електронни устройства. В количката седеше малък човек с невероятно дълги пирги, облечен с ярка риза.
Виктор.
До Виктор бдеше на пост постоянното присъствие, вечно намусения Хуго, „Малкия генерал“. Хуго беше помощник, довереник и съветник по военните въпроси на Виктор. Двамата бяха малки хора, които мечтаеха да покорят света с армията си от джуджета. Ако успееха, светът щеше да се окаже наистина малък.
Всички погледи се извърнаха към Сал.
- Спокойно - каза той, - малките хора искаха да се появят - как му се вика - зрелищно. Та им рекох да си направят веселбата.
Десетки гангстери смутено прибраха оръжията си и се заеха със съпругите и приятелките си, шепнещи тежки закани.
Виктор промени настройките на подлакътника на количката си и гласът му вече не гърмеше така.
- Може ли да бъда удостоен с присъствието на Салваторе Бонадело за миг?
Сал предложи:
- Хайде - как му се вика - да задоволим каприза на малкия човек.
Тръгнахме към Виктор и Хуго.
- Трябва да си освежа грима - съобщи Катлийн точно както го бяхме репетирали. - Ще ме насочите ли към ин- тимното помещение?
- Интимно помещение? - смая се Сал. - Ей на това му се вика класа. - Той посочи и Катлийн се отправи натам.
- Първо си помислих, че ме кани да си легнем - сподели Сал и не спря да оглежда задника ѝ, докато не изчезна от погледа му - Бива си я. Завиждам ти, че всяка сутрин се будиш до такова бижу.
Гласът на Виктор прозвуча от високоговорителите.
- Приветствайте сърдечно, ако обичате, прислужника ми Мерлин.
Никой не помръдна. Отонво всички погледи бяха насочени към Сал. Той се огледа и викна:
- Иска аплодисменти човекът. Покажете малко ниво!
Сал заръкопляска. Останалите, явно озадачени, се присъединиха към него неохотно. Някъде зад скупчените гости се чу женски писък. Всички се обърнаха. Писъкът обиколи стаята през високоговорителите и гостите осъзнаха, че Виктор е отклонил вниманието им, за да се появи магьосникът.
Мерлин се насочи към Сал. Големия Лош извади Магнум 357 и го насочи към лицето на Мерлин.
Мерлин беше меко казано притеснен от дулото насреща си.
- Казаха ми, че няма да има оръжия.
Сал заяви.
- Нека револверът си остане където е. За всеки случай.
Мерлин събра кураж и промълви:
- Добре тогава, но ви моля да бъдете внимателни. Ще ми дадете ли долар?
- Как ли пък не!
Сал погледна Виктор.
- Това е моето шибано парти - разпали се - Никак не е възпитано аз да давам пари на тоя тук.
- Само един долар - успокои го Мерлин. - Уверявам ви, че няма да съжалявате.
- Дано да е така.
Сал бръкна в джоба на панталона си и извади огромна бала. Прехвърли банкнотите, намери един долар и го даде на Мерлин. Нямаше нищо в дясната ръка на Мерлин - наблюдавах я - и изведнъж в нея се появи флумастер.
Бях гледал добре. Мерлин си го биваше.
- Подпишете долара, моля ви, за да сме сигурни, че е вашият.