- Аз си знам, че е мой, тъпако - раздразни се Сал, но все пак се подписа.
Мерлин вдигна банкнотата високо над главата си и направи няколко стъпки назад. Сал поръча на Големия Лош:
- Дръж под око проклетника.
Големия Лош кимна и се прицели в магьосника.
Отново сякаш от нищото Мерлин извади плик, сложи банкнотата вътре, а след това го разкъса. В този момент Големия Лош свали предпазителя.
Ужасно притеснен, явно не му се беше случвало да работи под такова напрежение, Мерлин все пак успя да Довърши номера. Сгъна плика няколко пъти, като откъсваше парченца от него. После разгъна абсолютно здрав плик и го вдигна високо над главата си, в очакване на аплодисменти.
Не последваха такива.
Сал попита:
- Къде са ми парите? Всички тук ще ти кажат, че не е добре да си ми длъжник.
От различни места се чу хихикане.
Мерлин подаде плика на Сал. Вътре имаше чек за сто хиляди долара.
Гостите въодушевено заръкопляскаха, подвикваха и свиркаха. До един знаеха какво означава този чек.
Сал не се ухили, но му се искаше. Приличаше на дете, току-що наследило уникална играчка от „Фао Шуорц“. Плесна Мерлин по гърба и викна към Виктор:
- Браво!
От високоговорителите на Виктор се чу:
- Погледни подписа на чека.
Сал се опита да го разчете, намръщи се и извади очила от джоба на сакото си.
- Донован Крийд - прочете.
Поклоних се и казах:
- Обещах да те изненадам.
Сал ме прегърна.
- Ето на това му викам признателност - заяви той и се огледа наоколо. После спря, сякаш се сети за нещо.
- Къде ми е доларът? - попита.
От другия край на салона се обади Катлийн:
- Парите ви са тук при мен, господин Бонадело.
Тя държеше високо две неща, докато минаваше през тълпата. Поднесе ги на Сал. Едното беше подписаната банкнота от един долар. Другото беше още един банков чек за сто хиляди долара.
Сал беше точно пред нея. Незабавно си сложи очилата и бързо погледна последния ред. Обяви пред всички.
- Току-що Виктор ми подари още сто бона.
Гостите отново избухнаха в шумни аплодисменти. Вдигнах палец към Виктор и той ми отвърна със същия жест.
Сал не можеше да отлепи поглед от Катлийн. Целуна я по бузата.
- Хванал си на въдицата златната рибка. Изтегли я, преди да ти е избягала - посъветва ме Сал. - Няма да ставаш по-млад.
Прегърна ме още веднъж и ни остави при джуджетата.
Усмихнах се на Катлийн.
- Добре се справи с фокуса - похвалих я.
- Беше забавно.
Преядохме с класическа неаполитанска храна, която включваше изобилие от засищащи прости ястия като макарони на фурна, пиле по ловджийски, италиански пирожки, пица стек, ригатони с броколи, лазаня и печени ребърца.
След това потанцувахме близо час под прожекторите. С напредването на нощта гангстерите и бандитите посвикнаха с присъствието ми на празненството. Имаше причина за това. Сал беше разпространил слуха, че се оттеглям и с дарението си откупвам живота.
Докато с Катлийн чакахме колата си във фоайето, аз я попитах:
- Някой не ти ли налетя да те сваля тази вечер?
Тя бръкна в чантичката си, извади листче и ми го по- Даде.
- Чий е този телефонен номер?
- На някакъв тип, който се нарича Шило за лед - отговори тя. - Съмнявам се това да е рожденото му име.
Огледа салона, пълен със свирепи мъже със зле зараснали носове, липсващи пръсти и всевъзможни белези. Но пък кой знае - добави.
13
Отне ми известно време да подредя картинката, но според признанията на Нед, наблюденията ми и тези на Теди Бой, видеокамерата, която бях инсталирал в „Грантлайн“, безжичният микрофон, който бях скрил в чантичката на Кали - и нейните лични впечатления - нещата стояха горе-долу така.
Бикъм Райт винаги идваше в бара с големи надежди да намери някоя красавица, но „Грантлайн“ беше селско бунище в Уест Подънк, на цели шейсет и пет километра от градския живот. Въпреки че се надяваше на красавица, в крайна сметка се задоволяваше с някое сладурче. След няколко часа и питиета обаче с приятелите му забравяха сладурчето и започваха бой с когото им попадне.
За това не им беше нужен наркотик за изнасилване.
Напоследък имаше пълна липса дори на „достъпни“, та Бикъм и приятелите му започваха да роптаят, особено Чарли, хубавецът сред тях. На него не му бяха нужни подобни неща, за да си хване мацка. Дори вече си беше намерил една, сладка клакьорка на име Кимбърли Крийд. Слава богу, беше се оказало, че Кимбърли не се дава така лесно и на Чарли започваше да му писва да тъпче само на първа база.