Миг по-късно Роби спря колата си зад вана. Момчетата изгасиха цигарите си с марихуана.
Джордж се засмя.
- Да се включваме. Пусни пак фаровете.
Роби го послуша и момчетата забелязаха, че вратата на вана е открехната. Слязоха от колата и колебливо се приближиха, като се опитваха да не се кискат прекалено шумно. Роби потропа по вратата.
- Ю-хуу! - викна той. - Има ли някой вкъщи?
Джордж надникна първи.
- Боже мой! - изквича. - Само виж това!
Той отвори широко вратата, за да може и Роби да погледне. Джордж понечи да попита:
- На какво мирише? - когато блондинката се извъртя и стреля два пъти.
Джордж беше мъртъв преди да е паднал на земята. Роби остана жив, но раната в гърдите щеше да му създаде грижи.
Кали се облече, събра си нещата и избърса вана отвътре. После излезе и седна до Роби.
- Кккакво правиш? - успя да попита той.
- Седя и те гледам как кървиш - отвърна тя.
- Ззащо?
- За развлечение.
Тя се обърна при шума зад гърба си.
- Здрасти, Донован, чудна експлозия - похвали ме тя.
Огледах касапницата.
- Боже, Кали.
- Знам, знам - измърмори тя. Сви рамене. - Какво да ти кажа? Понякога нещата са лични.
Приближих се до хлапето, което наричаха Роби, видях че се задъхва за въздух, очите му бяха изпъкнали, беззвучно изричаше думи, които никой нямаше да чуе. Изпразних един пълнител в главата му, за да прекратя мъките му и се обърнах към Кали.
- Длъжник съм ти - казах ѝ.
- Щом мислиш така - отговори ми тя, - искам да направиш нещо за мен.
- Какво?
- Ела с мен във Вегас.
15
“Моля? - помислих си. - Кали във Вегас ли ме покани?“ Дори седнала на земята с разпрана блуза и тяло, опръскано с кръв, Кали беше по-знойна от люта чушка „ха- банеро“. За всеки мъж поканата ѝ би прозвучала като сбъдната мечта. Аз обаче я познавах достатъчно добре, за да знам, че става въпрос за нещо друго, не за забивка между нас. Преди време се бях пробвал и всеки път бях удрял на камък.
И все пак не беше лошо да изясним нещата.
- Аз съм с Катлийн - обясних. - Мислех, че знаеш. Кали се разсмя и ме смъмри:
- Боже, Донован, я се стегни!
- Добре де - измънках, - само проверявах.
- Имаш ли представа колко си стар?
- Ясно, Кали, искаш да направим платоническо пътешествие. Разбрах.
- Достатъчно стар си да ми бъдеш баща, извратен нещастнико.
- Четиринайсет години по-голям съм от теб. Точка.
- В кучешки години може би.
Въздъхнах.
- Кога искаш да отидеш?
- Как ти звучи сряда?
- В сряда имам среща в Нюарк в осем и половина сутринта. Можем да се срещнем на летището към десет.
- Същият фиксиран оператор като предишния път?
- Да, но самолетът ще е друг.
- Ще те чакам на изхода с фанфари.
- Да бе, опитай се да прекараш в наши дни фанфари през гражданска проверка.
- Оценявам го, Донован.
Кимнах.
Тя се изправи и докладва:
- Бикъм е на шофьорското място, Чарли е под предната Дясна гума, тези двамата ги видя. Приключихме тук.
Подадох на Кали фенерче.
- Ще ми светнеш ли? - попитах.
Тя вкара през прозореца на шофьора достатъчно светлина, за да работя. Измъкнах малка найлонова торбичка от джоба си и се наведох във вана през вратата на шофьора. Извадих лента за отпечатъци и прехвърлих няколко частични на таблото и такъв от цяла длан от страната, където беше седял Чарли. После извадих от торбичката три руси косъма и сложих по един на седалката, на пода и на ръкава на Бикъм, близо до маншета.
- Остави гилзите където сами паднаха, нали? - попитах, докато отмятах списъка си наум.
Кали не си направи труда да ми отговори. Тя беше ненадминат професионалист.
Огледах още малко, за да се уверя, че не съм пропуснал нещо. Пъхнах торбичката обратно в джоба си и извадих две найлонови торби от по седем и половина литра от сака си.
- Да се справим с оръжията - предложих.
Избърсах моето, внимателно го сложих в една от торбите и я оставих в сака. Кали ми подаде своето, почистих го и го прибрах в другата.
- Местопрестъплението е готово - заявих.
- Ами видео камерата?
- Сал не се довери на Теди да я махне, затова прати човек в бара. Той ще я прибере.
- Мислиш ли, че Сал може да я използва срещу нас някой ден?
- Не. Нашите хора могат да опорочат всяко доказателство.
Извадих непромокаемо яке от сака и ѝ го подадох.
- Сложи го, за да скриеш ръката си. Ще се повозим малко, преди да отстраним татуировката.
- Ще свърша това, като ме закараш. Имам лакочистител, върши работа, но ще отнеме малко време.