- Още ли си с кафявите лещи? - попитах.
Тя обърна фенерчето към лицето си.
- Харесват ли ти? Вече ги видя.
- Разликата е огромна - отбелязах. Светлосивите очи на Кали бяха магнетични. Тези бяха обикновени.
- Май сме готови - обявих. - Щях да съм по-спокоен, ако ние имахме грижата за дубльорите, а не Сал.
Кали сви рамене.
- Това е глуха провинция, Донован, не ти е „От местопрестъплението: Маями“.
Част от плана беше, Теди Бой да снима Кали в заведението, но така че да има размазано изображение на скан- далната татуировка на дясната ѝ ръка. Когато местните детективи дойдат да разпитват в заведението, Теди Бой щеше да си спомни за снимката.
Сал беше подготвил жертва, която имаше такава татуировка, танцьорка на име Шона. Косата, която оставих във вана, беше нейна. Тя приличаше на Кали бегло, но за Сал бяха достатъчни косата и татуировката. Тя беше танцьорка в един от клубовете на Сал в Кливланд и наскоро беше прегрешила непростимо, като беше заплашила да предаде един от доверените хора на Сал. Той беше решил да я убие, но Сал му нареди да я прибере и да я остави жива, докато той не му каже. Надявах се гневният бандит да се въздържи от убийство, докато занеса пистолета на Кали при Сал и отпечатъците на танцьорката се озоват върху него. Нямах намерение да ползвам своя пистолет тази вечер, но го направих, затова трябваше да го разглобя и да изхвърля частите, разпръснати на голямо разстояние.
- Колко време ще бъдем във Вегас? - попитах.
Кали ми се подсмихна.
- Трябва да се освободиш от домашните окови ли?
Свих рамене.
- Когато имаш връзка, трябва да се съобразяваш с определени правила.
- И ще ѝ кажеш, че заминаваш за Вегас с мен?
- Пълните самопризнания не са сред тези правила.
- Една нощ.
- Моля?
- Ще останем във Вегас една нощ.
Предположих, че става въпрос за странична поръчка за убийство, за което ѝ трябва втори човек. Ако бях прав, трябваше да уточня някои подробности, преди да тръгнем.
- Що за оборудване да си нося? - попитах.
- Хубав костюм.
- Само това?
- Просто ще се покажем. В „Беладжио“.
- О.
- Точно така.
- Кое е така?
- О.
- Какво „о“?
- Представлението се казва „О“.
- Тогава - попитах - кой ще е пръв?
- Това действа ли при Катлийн?
- Кое, хуморът ли?
Тя ме погледна и извъртя очи.
- Всъщност не - признах.
Постояхме за миг, Кали се беше загледала право напред и мислеше за нещо, но заговори за друго.
- Сигурно те мисли за забавен - заяви, - връзката ви е в ранен етап.
- Но това скоро ще се промени, нали, доктор Фил?
- Вероятно се чудиш защо искам да видя точно това представление, точно тази седмица - каза тя.
- Ей, за мен е чест. Причината е без значение.
- В последствие може да придобие значение.
- Защо?
- Защото след представлението ще ти се наложи да направиш избор на живот и смърт.
- За моите живот и смърт?
- Не - отвърна тя, - за моите.
16
Неделя сутрин. Пътувах към дома на Катлийн, когато чух мобилния си телефон. Погледнах дисплея, видях, че звъни дъщеря ми и помолих шофьора да вдигне разделителната преграда. Преди да отговоря, си напомних да съм жизнерадостен.
- Здрасти, миличка, как си?
- Боже мой, тате, някой е убил Чарли.
- Какво? Кой е убит? - попитах.
- Чарли! Приятелят ми! Господи! Някой е убил Чарли! - изхлипа Кимбърли. - Боже мой! - писна тя.
При всяко хлипане ме пробождаше чувство на вина. Но изпитвах и облекчение в същото време. Може смъртта на кучия син да я нараняваше, но жив би я наранил много повече.
- Опитай да се успокоиш, Кимбърли. Разкажи ми какво се е случило.
- Тази сутрин са открили ван в полето. Четири момчета са застреляни. Чарли е един от тях. Боже, тате! – Отново започна да ридае. - Как можа да се случи това? Кой би искал да направи нещо лошо на Чарли? Той беше страхотен.
- Сигурна ли си, че става въпрос за Чарли? Някой идентифицирал ли го е?
Едва си поемаше дъх.
- Той е, тате. И четиримата са убити.
- Съжалявам, миличка - казах. - Ужасно съжалявам.
Продължихме в този дух известно време. По едно време тя сподели.
- Ще ми се да се бяхте срещнали. Щеше да го харесаш.
- Сигурен съм, че щях - излъгах.
Поплака още малко, а аз останах на телефона, докато спря. Поинтересувах се дали мога да направя нещо.
Тя попита:
- Би ли се съгласил да дойдеш на погребението?
- Разбира се, че ще дойда - уверих я. - Само ми кажи къде и кога.