- Цирк дьо Солей - изрекох.
Кали ме погледна.
- Какво за него?
- Не знаех, че си такъв почитател на спектаклите.
- Много неща не знаеш за мен - отговори тя.
Истина е, помислих си. Но в същото време и много знаех.
Ето как ставаш Кали: осемгодишна си, гледаш телевизия, играеш на двора, ходиш на училище, притежаваш най-сияйната усмивка и най-звънливия смях в целия град. Само дето един ден, както играеш пред дома на приятелче, небето притъмнява и ти решаваш, че ако тичаш, можеш да избягаш от дъжда, разстоянието е само няколко пресечки.
Затичваш се, на половината път до дома си, когато започва силно да вали и правиш нещо, което променя целия ти живот.
Поколебаваш се.
Спираш да тичаш и започваш да се чудиш какво да правиш. Да продължиш ли към вкъщи или да се върнеш в дома на приятелката си и да се обадиш на майка си да те вземе.
В този миг на нерешителност си дръпната, ударена и завлечена в храстите.
Мъжът е едър и силен. Мирише на чесън и плесенясало сирене.
Натиска те с лице към калта, не е нужно да те удря в тила, но все пак го прави отново и отново. От всеки удар ти причернява и ти се иска да крещиш, но от устата ти излиза единствено съскане.
Вонливецът смъква гащичките ти до глезените и отново те удря. Започва да те пипа по начин, за който ти е известно, че е неприличен. В началото не си толкова притеснена, защото искаш единствено да спре да те удря по главата. Ала тогава ти заговаря с любовен тон, нарича те неговото секси момиченце и започва да ти се повръща. Езикът му става съвсем мръснишки, нарича те всякаква и ти се иска да престане с тези приказки и пак да започне да те удря.
И точно когато ти се струва, че не може да стане по-лошо, става още по-лошо. Никога не си изпитвала подобна болка, не си подозирала, че съществува. Вцепенява те, съзнанието ти не може да я понесе и просто изключва.
Мъжът те оставя да умреш, легнала по лице в калта. Едва не се удавяш в мръсотията, но някой те открива и те отнася у дома. През следващите шест месеца влизаш и излизаш от болници, не можеш да говориш, нито да чувстваш и да мислиш. Седиш на стол с лице към прозореца и всички мислят, че гледаш навън, но ти всъщност се взираш в самия прозорец, а умът ти се мъчи да възприеме начина, по който са сглобени дървените части, летвичките, крепящи стъклото. Има нещо в начина, по който се пресичат. Само ако можеш да разбереш какво е, не е много, но все е нещо, за което да се хванеш; да започнеш да възвръщаш здравия си разум.
И ето че един ден есента е дошла, вятърът издухва листата от дърветата. Едно блуждаещо листо се прилепя на прозореца, точно до дървените летви и ти се съсредоточаваш върху него. За пръв път от месеци виждаш нещо от другата страна на прозореца, а щом там има нещо, може да съществува достатъчно сериозна причина да живееш.
Започваш да изграждаш живота си отначало. Но не живота, който е бил предопределен за теб, а нещо съвсем различно.
Осъзнаваш, че си жива, а не мъртва или заспала. Но осъзнаваш също, че макар да си жива външно, отвътре си мъртва. Минават няколко месеца и те пращат отново на училище, но има нещо различно. Всички деца знаят какво ти се е случило. Присмиват ти се, удрят те, но ти не усещаш болка. Никой не може да те удари като онзи мъж. В същото време искаш да те удрят, затова им отвръщаш на подигравките. Удрят те, а ти се смееш. Удрят те по-силно, а ти се смееш още повече. Харесва ти усещането от кръвта в устата ти. Вкусът и консистенцията ѝ те карат да се чувстваш почти жива.
Вече си на петнайсет и с възрастта ставаш все по-красива, но ни най-малко не те е грижа. Започваш да взимаш наркотици, да флиртуваш с бащите на някогашните си приятелки и да спиш за пари с някои от тях, за да си купуваш още наркотици.
В крайна сметка те арестуват за проституция и си изпратена в щатска болница за психиатрична оценка. Рязкото спиране на дрогата предизвиква остра реакция, поради което ти слагат инжекция и те връзват с ремъци. При първото си събуждане откриваш, че ръцете, кръстът и глезените ти са неподвижно прикрепени към легло. При следващото ти събуждане двама санитари блудстват с теб. Започваш да пищиш и виеш и те избягват. Мислиш, че си открила начин да ги победиш, но само си ги научила да ти слагат по-силна доза следващия път.
Прекарваш в отделението няколко седмици и когато си вече чиста, разбираш, че имаш коефициент на интелигентност 182, това са сто точки повече отколкото са ти нужни за живота, който възнамеряваш да водиш.