- Това е лудост. Истинска лудост - прошепна Триш, сякаш събираше кураж да повярва.
- Всеки ден умират хора - заяви Роб. - И ще умират, независимо дали ние ще вземем парите или някой друг.
Триш го погледна разсеяно, като че ли съзнанието ѝ бе на километри далеч.
- Така или иначе дават парите на някого - заувещава я Роб, - защо да не е на нас?
- Прекалено е налудничаво - промълви отново Триш. - Нали?
- Може би - отвърна Кали, докато си слагаше слушалките, - но парите и предложението са истински.
1
- А вие, господин Крийд? - попита тя.
Вдигнах поглед от купата на миксера.
- Госпожо?
- С какво се занимавате?
- Освен, че правя кексчета? Работя за Вътрешна сигурност.
Тя се казваше Пати Фелдсън и беше дошла на домаш- но посещение като част от проучването ѝ във връзка с осиновяването. Половинката ми Катлийн Грей искаше да осинови Ади Доус, шестгодишно момиченце, жертва на изгаряне. Ади беше единствената оцеляла след пожар в дома ѝ, отнел живота на родителите ѝ и на близначката ѝ. Госпожица Фелдсън беше наблюдавала как Ади и Катлийн играят на кукли на пода в дневната и, явно доволна от отношенията им, беше решила да обърне внимание на мен.
- Имате ли визитка? - попита Пати.
- Да. - Извадих портфейла от задния си джоб и взех от него визитна картичка, отпечатана точно по този повод. Подадох ѝ я.
Пати зачете на глас:
- Донован Крийд, специален агент, Вътрешна сигурност. - Усмихна се. - Е, не издава много информация. Определено обаче звучи загадъчно и вълнуващо. Пътувате ли често, агент Крийд?
Чудех се дали щяхме да си паснем, ако ѝ бях казал, че обезвредявам терористи за правителството, а през останалото време работя като наемен убиец за мафиот и гневно джудже инвалид на име Виктор.
- Пътувам. Но се боя, че работата ми далеч не е зага- дъчна или вълнуваща. През повечето време разговарям с различни хора.
- Със заподозрени в тероризъм?
Изсипах сместа в тавичката за кейк на Катлийн със силиконовата бъркалка и изписах името на Ади отгоре, преди да я сложа във фурната.
- Със собственици на апартаменти, управители на търговски дружества и други подобни. - Затворих вратичката на фурната и настроих таймера на четиресет минути.
- Какво има в кексчетата? - попита тя.
Прииска ми се да кажа марихуана, но Катлийн ме беше предупредила да не се шегувам с тези хора. Тя беше достигнала до финалната права в осиновяването и възнамерявах да ѝ помогна с всичко по силите си.
- Сещате ли се за актрисата Катрин Хепбърн? - отговорих.
- Моля?
- Рецептата е нейна. Открих я в стар брой на „Сатърдей Ивнинг Поуст“.
- О! - възкликна тя. - Много ми се иска да я получа.
- Тогава ще я получите.
Процесът по одобряване за осиновяване на дете включва редица домашни посещения. Катлийн беше представила личните си документи, беше преминала проверката за криминално минало и интервютата и беше приложила препоръки. Поне една от срещите трябваше да се проведе у дома и се изискваше присъствието на всички, които живеят там (Катлийн) или преспиват понякога (аз).
Пати Фелдсън не беше тук, за да прави щателна проверка. Вече беше дала положителна характеристика на Катлийн за качествата ѝ като родител. Оставаше ѝ да провери що за човек е гаджето ѝ. Знаеше например, че имам дъщеря, която живее с бившата ми в Дарнел, Западна Вирджиния. Ако беше направила усилие да поразро- ви, сигурно се беше уверила, че макар винаги да съм бил емоционално и финансово стабилен, не съм прекарвал с Кимбърли достатъчно време.
Пати се приближи и впери поглед в очите ми. Тихо заяви:
- Има голяма разлика между това да си баща и тати.
Точно както предполагах. Проучила ме е.
- Наложи ми се да науча урока си по трудния начин - отговорих. - Може да ви се стори странно, но Ади ме вдъхнови да се сближа с Кимбърли. В момента сме по-близки отвсякога.
Пати кимна. За миг и двамата замълчахме, чакахме да видим кой ще заговори първи. Ако отбелязваме точките, тази беше за нея.
- Ади вече е дете със специални нужди - подхвана Пати. - Травматизирана е физически и психически и ще се наложи да бъде сериозно обгрижвана.
- Ясно ми е.
- Надявам се да е така, господин Крийд, защото това със сигурност ще внесе напрежение във връзката ви с Катлийн. Мислили ли сте по този въпрос, имам предвид да сте разсъждавали сериозно?
Ади беше невероятно дете. Забавна, любвеобилна, смела... През последните няколко месеца беше станала много специална за нас двамата. Правилната дума не беше специална, тя беше много повече от това. Ади беше жизнено важна за нас.