Връщаш се у дома, а също и към старите навици, да си купуваш наркотици и да продаваш тялото си. До навършване на осемнайсет си се научила на още неща, умееш да крадеш коли. Обичаш колите, харесва ти да ги форсираш, да караш бързо със свалени стъкла и усилено радио, да усещаш туптенето на басите.
Като туптенето на сърце.
Една вечер караш раздрънкан додж „Сюпърбий“ и си достатъчно пияна да се запиташ какво ли ще е да се блъснеш в колата, паркирана близо до същите онези храсти, където всичко се промени за теб. Ударът е силен, но оцеляваш и се връщаш отново в отделението при наркотиците и среднощните изнасилвания от страна на санитари, които никога не биха си хванали гадже.
Продължава така няколко седмици, а може би месеци, и тогава нещо се случва: за втори път в живота ти се появява мъж, който променя живота ти. Разликата е, че този мъж разбира теб и потребностите ти. Името му е Донован Крийд и определено знае какво ти е нужно.
Нужна ти е мотивация.
Не можеш да станеш каквато е осемнайсетгодишната Кали, без да си преживял ужасна душевна травма. И не се превръщаш в днешната празна, повредена машина за убиване Кали, ако нямаш мотивация за това.
Да, аз дадох на Кали мотивация. Взех я под крилото си и я обучих. Тя възприемаше лесно, защото беше неуморна и не ѝ мигаше окото от нищо.
Мотивацията на Кали е отмъщение.
Ето защо не ѝ е трудно да стреля в непознат или хладнокръвно да убие млади момчета, които изнасилват момичетата, поканили на среща. Ето защо за Кали понякога нещата са лични.
Погледнах я, седнала в самолета от другата страна на пътеката с лице към мен и притворени очи. Господ да ѝ е на помощ, беше най-невероятно красивата жена на този свят.
И най-смъртоносната.
Не можех да проумея молбата ѝ да гледаме представление във Вегас, но щом беше решила да отвори сърцето си като ценител на театралното изкуство, исках да споделя това преживяване с нея.
Въпреки това се чудех какво имаше предвид с тези думи за живота и смъртта.
19
Сценичната постановка на „О“ на Цирк дьо Солей се смятала за толкова важна за успеха на хотел „Беладжио“, че построили първо сцената, а след това изградили хотела и казиното около нея. И каква сцена само! На нея има басейн, пълен с почти четиристотин хиляди литра вода! В басейна има платформа с безброй малки дупчици, които позволяват издигането и спускането ѝ за секуди, без да раздвижи водата. Това дава възможност на изпълнителите в един миг да изпълнят скокове от височина в басейна и в следващия да се появят на повърхността.
Билетите свършват един месец предварително. Не попитах Кали как се е сдобила с билети за първия ред на балкона, а не беше и нужно. Кали винаги получава каквото поиска.
Представлението е сложно за описване, но в най-общи линии е празник на водата. Няма предварителен сценарий, но такъв не е необходим. „О“ е изумителна постановка с участието на атлети, акробати, изпълнители на синхронно плуване, гмуркачи и митични герои, представени на постоянно променяща се течна сцена.
В програмата музиката беше описана като „завладяваща и лирична, ритмична и меланхолична“ - и това беше самата истина, беше превъзходна. За мен вълнуващата музика и хореографията подсилваха красотата и зрелищността на изживяването. Бях гледал и други впечатляващи циркови представления, разбира се. Но никога не бях усещал емоционална връзка с изпълнението. Тук, седнал до Кали, загледан в „О“, осъзнах че съм пленен от изпълнителите, от техния свят на елегантност, сила и изкуство. Любувах им се във всеки миг.
В представлението имаше седемнайсет отделни номера без антракт. Погледнах няколко пъти към Кали с край- чеца на окото си, но всеки път лицето ѝ беше по-безиз- разно дори и от това на Джоун Ривърс след поредната доза ботокс.
До седемнайсетия номер: „Соло на трапец“. В този момент забелязах дясната ръка на Кали да се напряга едва доловимо. Обърнах се към нея - не плачеше, но беше силно разстроена. За мое смайване една сълза се отрони от миглите ѝ и се стече до средата на бузата ѝ. Не видя, че я гледам, не посегна да избърше сълзата. Представлението „О“ беше гледано от повече от девет милиона души в тази зала, но никой от тях не е бил трогнат колкото Кали. Убеден съм в това, защото я бях наблюдавал в десетки ситуации, разплаквали и най-корави мъже. Прибавете всички събития в живота ѝ към това тук и резултатът е една единствена сълза.
Отворих програмата си и забелязах, че момичето на трапеца е дубльорката. Името ѝ ми се стори познато.