В този момент ми просветна.
Беше Ева Лесаж.
Не бях виждал Ева, но Кали я беше охранявала в Ат- ланта по поръчка на Сензорни ресурси. Привързваш се към хората, над чиято сигурност бдиш и се радваш на успехите им. Кали изглежда беше по-сантиментална, отколкото предполагах. От друга страна, дори не бе трепнала, когато застреля Чарли и приятелите му само преди няколко вечери, така че нямаше опасност скоро да я провъзгласят за Майка Тереза.
След представлението отбелязах:
- Във Вегас се изпълняват шест представления на Цирк дьо Солей.
- И?
- Това означава, че тази вечер петстотин изпълнители ще вървят по булевард Лае Вегас - всичките достатъчно гъвкави, че да правят секс без партньор.
Тя ме изгледа някак странно.
- Всеки може да прави секс без партньор.
- Не и този тип секс - отвърнах.
- Благодаря за мисления образ.
Качихме се в лимузината, която ни чакаше, и се отправихме към хотел „Анкор“. Имахме резервация за вечеря в „Суич“.
- Заинтригува ли те нещо друго от представлението освен сексуалната сръчност на изпълнителите? - поинтересува се Кали.
- Това е може би най-хубавото представление, което съм гледал: Синхронно плуване, акробати, войници в червени униформи и бели перуки в летяща карета с коне, водолази от класа, хора каучук, човекът, така увлечен от вестника си, че продължи да чете и след като избухна в пламъци...
- Нещо друго?
Усмихнах се.
- Бях особено впечатлен от изпълнителката на трапец, която дебютира тази вечер. Дубльорката от Атланта. Ева Лесаж.
Кали ме изгледа и попита.
- Кога разбра?
- Чак на финала.
- Мислиш ли, че е достатъчно добра за основен изпълнител?
Свих рамене.
- Не съм специалист в тази област.
Погледнах Кали и усетих, че има нужда да усети лич- ната ми подкрепа. Нещо искрено, от сърце. Постарах се.
- Струва ми се, че Ева има доста приятни качества като балерина, повече от добри. Наистина ме изуми тази вечер. Изпълнението ѝ беше истинска поезия в действие.
- Поезия в действие - повтори Кали. В гласа ѝ се усещаше тъга.
След малко попита.
- Ти ли го измисли това?
- Стара песен от шейсетте е.
Тя се ухили.
- Хиляда осемстотин и шейсета?
- Деветстотин, умнице. Джони Тилотсън.
- Сериозно, Донован. Откъде знаеш това? Дори не си живял през шейсетте.
- Някои неща си струват да ги проучиш.
- И музиката от шейсетте е сред тях?
- Тогава музиката е била по-добра.
- Заглавията на песните, може би.
Помълчахме малко, гумите подскачаха по неравния паваж.
Шофьорът се обърна към нас и каза:
- Съжалявам за строежа.
- Няма проблем - отговорих. Разбира се, че има строеж. Това е Вегас. Тук винаги се строи.
- Гладна ли си?
Исках да пробвам „Суич“, защото бях чул, че предлагат салата от омар, предястия и страхотни пържоли. Необикновеното в ресторанта било, че светлината намалявала на всеки двайсет минути, започвала да звучи зловеща музика, обликът на стените и таваните се променял. Чух, че понякога сервитьорите бързо се преобличали. Знам, че е типична туристическа атракция, но щях да имам какво да разказвам на Катлийн и Ади, когато се върна.
- Не съм много по яденето - отговори тя, - но ще гризна нещо, докато обсъдим тази... ситуация.
- Имаме ситуация? - попитах - С Ева?
- Ще имаме - съобщи тя.
20
„Суич“ не ни разочарова. Ресторантът е пълен с енергия, ярки цветове, витражи от венецианско стъкло и материи в диви десени. По-важното, имаха бърбън бар и сред останалите класически марки на всички времена беше любимата ми: „Папи Ван Уинкъл“, двайсетгодишна резерва. Веднага поръчах по един шот „Папи“ за двамата.
- Аз ще пия шардоне - заяви Кали.
Келнерът се поколеба.
- Донесете ѝ шот „Папи“ - поръчах - и чаша от шардо- нето, което предлага ресторантът за всеки случай.
Той отиде за напитките, а аз я попитах.
- Помниш ли Бърт Ланкастър?
- Актьорът? - учуди се Кали. Започна да се оглежда - Тук ли е?
- Само духом - отвърнах.
- О. - Замисли се и каза: - Харесах го в онзи филм на Кевин Костнър за бейзбола.
- „Поле на мечтите“ - подсказах ѝ. - Последното му участие.
- И какво за него?
- Когато бил на шестнайсет години, Бърт Ланкастър избягал от къщи и се присъединил към някакъв цирк, за да стане изпълнител на трапец.
Кали изглеждаше заинтригувана.
- И станал ли е?
- Да.
Келнерът ни донесе питиетата.
- Пробвай бърбъна - предложих, - няма да се разочароваш.