Кали въздъхна.
- Добре - каза. - Наздраве.
Чукнахме чашите си и обясних.
- Остави го за малко на езика си, докато почувстваш карамела.
Кали изпълни инструкциите ми, но веднага направи физиономия, изплю бърбъна в чашата си с вода и се намръщи.
- Как можеш да пиеш това? - попита. - Има вкус на бензин.
Погледнах мътната кехлибарена течност в чашата ѝ за вода и се намръщих.
- Не мога да повярвам, че го направи - възнегодувах.
- Това е като да се изплюеш в църква.
Придърпах чашката ѝ и я сложих до моята.
Кали взе водата ми и бързо я изгълта. Когато възвърна самообладанието си, отпи от шардонето.
Вдигнах чашката и отпих още една глътка.
- „Правим добро уиски - издекламирах, - ако можем - за печалба, ако трябва - на загуба, но все си е добро уиски.“
- Откъде е това? - попита Кали.
- Мотото на „Папи Ван Уинкъл“.
- Дали някога вкусът му ще изчезне от устата ми? - сподели опасенията си Кали.
- Говорехме за Бърт Ланкастър - продължих.
- Да. Защо се е отказал от тлапеца заради актьорската професия?
- Избухнала Втората световна война, записал се в армията, служил в специалните елитни части. Оттам се насочил към филмовата индустрия, като използвал уменията с трапеца и станал един от най-добрите каскадьори в Холивуд.
Кали взе салфетката си, постла я в скута си и се загледа в нея.
- Гледах как Ева тренира всяка вечер - каза.
- Когато я пазеше в Атланта?
Кали кимна.
- В началото ѝ беше трудно да виси с главата надолу. Прилошаваше ѝ и страдаше от главоболие. Мислех, че ще се откаже, но тя упорстваше, налагаше си да се изправи срещу страха.
- Иска се доста кураж - отговорих в очакване да разбера накъде бие.
Появи се келнерът и ни предложи предястие. Поръчах си салатата от омар. Кали отказа.
- Всеки изпълнител на трапец има собствен стил - обясни тя. - Някои са абсолютно организирани, действат почти механично. Безчувствено. Като тенисистката Крие Евърт. Има и такива като Ева, които сякаш танцуват във въздуха.
При последното изречение сякаш говореше за самата себе си. В съзнанието ми се въртеше един факт и реших да го използвам.
- Споделил, че любовта му към трапеца така и не изчезнала.
Погледна ме разсеяно и аз продължих.
- Бърт Ланкастър. Продължавал да прави изпълнения на трапец почти до седемдесетгодишна възраст.
Обърнах се към Кали и забелязах, че очите ѝ са пълни със сълзи. През годините на познанството ни и съвместната ни работа никога не бях виждал тази ѝ страна.
- Добре ли си?
- Не мога да я оставя да умре, Донован.
- Всичко е уредено. Тя е дубльорка на Тара Сийгъл. Трябва да се дистанцираш.
- Не мога. Няма.
Намръщих се.
- Нека да го обсъдим.
- Добре - съгласи се тя, - говори.
Дубльорите са хора за еднократна употреба, които използваме да прикриваме следите си или да симулираме смъртта си, ако прикритието ни се провали. Чрез стратегическите убийства на такива, които приличат на нас - като това, което щеше да извърши Сал, за да прикрие следите на Кали в Дарнел, - си осигуряваме време, за да унищожим документи или да променим вида си и да се върнем към обичайната си работа - убиването на терористи за правителството. Дубльорите, разбира се, нямат представа, че животът им е във властта на Сензорни ресурси. Ето как става: някой от нас забелязва цивилен, който до голяма степен прилича на наш важен оперативен служител. Ако Дарвин, посредникът ми с правителството, одобри човека, възлага на младшите агенти да наблюдават и пазят цивилните, докато станат необходими. Веднага след като напуснах ЦРУ, пазих дубльор в продължение на почти една година. Кали пази човек в продължение на година и половина, преди да бъде повишена в помощник в екипа ми.
Цивилното лице, което охраняваше Кали, беше Ева Лесаж.
- Кой охранява Ева в момента? - попитах.
- Чавес.
- Преместил се е във Вегас за това?
Кали кимна.
- Той ми даде билетите - обясни тя.
Ева беше само на двайсет и две, когато някой я беше забелязал във фитнес салон и задействал нещата. Така става. Ние сме някъде там, виждаме човек, който прилича на някого от агентите ни. Оказа се, че Ева прилича на Тара Сийгъл, която работи в околностите на Бостън.
Не е нужно да има пълна прилика, за да те изберат за дубльор. Достатъчно е да си на подобна възраст, да имаш същата височина, тегло и фигура, скули, черти на лицето и тен. Когато имаме нужда от теб, изкусуряваме приликата с агента и извършваме размяната. Тя, естествено, води до фатален край.
Когато Кали се премести в сигурността, Ева беше поверена на Антонио Чавес.