- През всичките години Антонио не е получил повишение?
- Той предпочете да охранява - обясни тя - пък и мисля, че е прекалено разумен, та да убива хора.
Когато Ева се премести във Вегас в преследване на кариерата си, Чавес можеше да я прехвърли на някого, но според Кали не беше направил това. Беше предпочел да я последва. Чудех се дали не е имал скрити подбуди. Често се случва да се привържеш към хората, които охраняваш.
- Мислиш ли, че може да си пада по нея?
- Изключено - заяви Кали.
- Много си убедена.
- Чавес е абсолютно отдаден на работата си.
- Имаш ли причина да мислиш, че Ева ще бъде притисната да съдейства?
Кали ме изгледа сурово.
- Не е нужно да захаросваш нещата, Донован - сряза ме. - Ние не притискаме хората да ни съдействат. Убиваме ги.
- Все пак ми отговори на въпроса.
Тя направи гримаса на отвращение.
- Тара Сийгъл е ненадеждна - отсече. - Въпрос на време е да се издъни. Ева Лесаж не е някоя банална домакиня и амбициозно майче от предградията, Донован. Тя е магия. Без значение колко съм подтисната, щом я видя, ми става по-ведро. Толкова вдъхновяващ човек и добър изпълнител не заслужава да умре.
- Никой от тях не заслужава да умре, Кали. Това е за общото благо. Жертваме един, за да спасим много. Наясно си с това.
Вече разбирах какво имаше предвид с думите, че след представлението нещата ще бъдат на живот и смърт. Тя не искаше тази дубльорка да умира, което ме поставяше в затруднено положение. Ако останех на страната на Дар- вин, трябваше да убия Кали. Ако приемех позицията на Кали, и двамата щяхме да бъдем под прицел.
- На първо място тя изобщо не прилича на Тара. Наполовина на нейния ръст е - възрази Кали.
- Дарвин трябва да е видял нещо в нея.
- Той е кретен. Трябва да намерят някоя друга. Аз ще намеря друга.
- Кали, няма начин. Вложили са години...
- Сериозна съм, Донован.
Това беше толкова нетипично за Кали, че не можех да се съсредоточа в разговора. Разбирах какво се опитва да каже, но тя знаеше как работи системата. Разбира се, че Ева беше артист, талантлива изпълнителка. Това обаче не правеше живота ѝ по-ценен от този на професора по литература, когото аз пазех, или десетките други цивилни, живеещи живота си в пълно неведение за това, че наблюдаваме всяко тяхно движение. Не виждах причина Кали да е така загрижена за Ева.
Освен...
- Спиш ли с нея? - попитах.
Кали бързо пое дъх, задържа го за миг и издиша бавно. Отмести поглед.
- Мамка му! - изругах.
21
Неочаквано Кали леко се усмихна. Явно се почувства добре, след като сподели тайната си.
- Не мога да я оставя да умре - заяви тя.
- Чакай - прекъснах я, - опитвам се да си представя как го правите.
- Какво? О, я вземи да пораснеш, Крийд.
- Това е фантазията на всеки мъж, Кали. Прояви малко търпение.
- Ти да не би... О, боже, оглеждаш ли ме? Да му се не види, Донован!
- Спокойно - рекох, - аз постоянно си те оглеждам. Просто не си забелязвала досега.
- Да бе, мъжете са си прасета.
- Така е.
- А ти си кралят на прасетата.
- Грух.
Тя отново пое дълбоко дъх.
- Не ми е приятно да го кажа - промълви, - но ми е нужна помощта ти.
- Така е.
В този момент забелязах възрастна жена до бюфета за морски деликатеси. Извадих телефона си, подадох го на Кали и кимнах по посока на жената.
- За Катлийн - наредих.
- Шегуваш се.
- Хайде, отработили сме го.
- Носиш ли гащички, Крийд? Нали знаеш, че с тях се започва.
- Спокойно. Просто не искам Катлийн да се притесни, разбираш ли? Трудно се доверява.
- Май имаш нужда от присаждане на гръбнак.
- Ще го имам предвид. Сега ела и си изпълни ролята, става ли?
Приближихме се към жената.
- Извинете - заговорих я, - ще ми окажете ли честта да се снимате с мен?
- Боже, за какво ви е моя снимка? - смая се тя. - Приятелката ви е възхитителна. По-добре да ви снимам двамата.
Кали мигом се намеси, като че ли беше репетирала.
- Приличате на майка му.
- Моля?
- Откъде сте? - попита Кали. - Наистина, все едно сте нейна сестра.
- От Сиатъл съм - отговори тя. - А вие?
- От Атланта - каза Кали. - Впрочем, аз съм Джули. Това е Джо.
- Приятно ми е да се запознаем, Джули и Джо, аз съм Милдред,- Тя посочи към възрастния мъж, който ни наблюдаваше от разстояние. - Това е съпругът ми. И той се казва Джо.
- Не се съмнявам, че е чудесен човек - вметнах. - Ако се съди по името.
Милдред се засмя.
- Сега застанете заедно и се усмихнете - нареди Кали.
- Насочи мобилния ми телефон към нас и ни снима. След това придружихме Милдред до съпруга ѝ. Здрависахме се.