Зачудих се колко ли от жертвите на Чарли са сполетени от същата участ. Замислих се дали Кимбърли нямаше да бъде следващата. Стиснах ръката ѝ.
На погребението бяха дошли над двеста души, а това го правеше най-голямото, на което бях присъствал. Ако времето не беше толкова лошо, сигурно щяха да бъдат два пъти повече. Кимбърли отдаваше голямото посещение на популярността на Чарли, но аз подозирах, че причината е друга. Не е нужно да си местен, за да схванеш кой дърпа конците в региона. А в Западна Вирджиния начело на тази компания определено бяха губернаторът и Джери Бек.
Бях подходящо мрачен за повода, но това не ми пречеше да забелязвам разни неща. Като например големия брой присъстващи, колко от тях постоянно поглеждаха към небето и изобилието на мъже с дамски чантички в ръце.
Носех тъмен костюм и авиаторски слънчеви очила, бях прегърнал Кимбърли и се стараех да я утеша колкото мога. Беше ѝ тежко. Не спираше да хлипа и криеше лицето си в мен. Вятърът безпощадно развяваше роклите на жените, а онези, които носеха и шапки, трябваше да придържат шапката с едната си ръка, а роклята с другата - това обясняваше защо толкова съпрузи държаха чантите на жените си.
Бившата ми съпруга Джанет стоеше мрачно на няколко метра от нас. Погледите ни се срещнаха няколко пъти и по лицето ѝ се разразяваше такава буря, че и ураганът „Катрина“ би се стъписал.
Ако присъствието ми на погребението разстройваше Джанет - а това беше самата истина, - присъствието на Катлийн направо я вбесяваше. Не ѝ беше нужно да оглежда приятелката ми много подробно, за да разбере, че това не е жената, която я беше посетила преди няколко месеца, за да твърди, че е била жестоко пребита от Кен Чапман, за когото тогава беше сгодена Джанет. Именно тази среща сложи край на връзката ѝ с Чапман. Джанет винаги беше подозирала, че имам някаква роля в раздялата им, но чак сега осъзна, че всъщност съм дирижирал всичко.
Погледнах лачената ѝ чантичка и се зачудих какви ли тайни се крият в нея. По-точно се зачудих дали още носеше олекотения „Таурус 85“. Специалния 38-калибров, който ѝ бях купил преди години. Ако го носеше, можеше и на мен да ми потрябва гробно място до края на службата.
Всички се приближиха към гроба и местният пастор заговори за живота и смъртта, за изцелението и вярата, за любимите хора и огвъдното. Всички от семейството оставиха рози върху ковчега, положен на земята. Пасторът взе малка лопата и хвърли отгоре малко пръст. Родителите и директорът на гробището си размениха няколко думи. Директорът посочи небето, а след това към двама мъже с лопати в далечината. Джери Бек поговори тихо със свещеника и се взе решение да зарият ковчега, преди да се е разразила бурята. Предполагах, че използват челен товарач за тази работа и сигурно точно така щеше да стане, но чакаха хората да се разотидат.
Джери и Дженифър Бек постояха до гроба няколко минути и се помолиха, преди да се отправят към мемориала Маршал, където щяха да приемат съболезнования от приятели и близки. Във въздуха цареше такова затишие, сякаш адът щеше да се изсипе над нас.
Кимбърли не беше срещала родителите на Чарли и искаше да им се представи. Имаше нужда да ги прегърне и те да я прегърнат, както се изрази. В нейното съзнание ако Чарли не беше умрял, някой ден тя щеше да е снахата на Джери и Дженифър. С Кимбърли и Катлийн гледахме дългата опашка от опечалени, която се движеше бързо. Джанет не се помести от закътаното си местенце, като се задоволяваше само да хвърля изпълнени със злоба погледи към мен и Катлийн. Не изпусках от поглед ръката и чантичката ѝ. На двайсетина метра зад нас гробарите заравяха по-бързо, отколкото мислех, че е възможно. Погледах ги няколко минути, докато се появи един челен товарач „Бобкат“, извърнах се към семейство Бек и се зачудих как ли приемат зариването на гроба по този начин. Явно преценяваха, че това решение е разумно.
Опашката намаля и Кимбърли помоли.
- Ела с мен, тате. Трябва да им кажа нещо.
Хвърлих поглед към Джанет и попитах:
- А майка ти?
- Няма да се сърди.
Тревожех се, че ако се отдалеча, Джанет може да се спречка с Катлийн и да направи сцена. И все пак бях дошъл заради Кимбърли и щом искаше да бъда до нея, когато се запознае със семейство Бек, точно там трябваше Да бъда. Прошепнах на Катлийн да ни изчака в долната част на хълма. Кимбърли бързо я прегърна и погледна към майка си. Катлийн проследи погледа ѝ, усети напрежението и се извини. С Кимбърли я гледахме, докато се отдалечаваше надолу към пътя. После се насочихме към родителите.