Выбрать главу

- Наред с другите известни марки - уверих я.

Плъзнах часовника по китката си и ѝ го подадох, чудех се дали може да познае, че е истински. Очите ѝ ми гово­реха, че може.

- Тежичък е - прецени го.

- Залагам на масивното пред майсторството на „Пиаже“ - обясних. Не предполагах, че е възможно да се ус­михне така широко. Погледът ѝ стана замечтан, допря връхчето на езика си до горната си устна и го размърда, като че ли ми отправяше сексуална покана.

- Чудя се, дали ще се засечем в бара на хотела някоя вечер през седмицата - каза тя.

Абсолютно влюбен в Катлийн, не възнамерявах ни най-малко да си лягам с тази окичена с бижута дебела шавливка. Въпреки това се налагаше да изиграя ролята си в името на националната сигурност.

- Убеден съм, че не само ще се засечем, но ще пийнем заедно по питие - уверих я.

- Толкова ли си сигурен в себе си? - попита, без да спи­ра да се усмихва.

- Напълно. Или да не се казвам Козмо Бърлап.

Тя избухна в смях.

- О, боже - възкликна тя, - горкичкият ти! Кажи ми, че лъжеш.

27

Ето историята на Алисън Силис.

Няколко дни преди да пътувам с нея до Далас, Али­сън Силис била засечена от камерите за наблюдение на летище Денвър в компанията на заподозрян терорист на име Аднан Афая. Дарвин твърди така.

- И знаеш ли с кого беше свързан Афая? - попита Дар­вин.

В онзи момент бързах да се върна към вечерята си с Катлийн в „Пъстрото прасе“. Подканих го.

- Просто ми кажи, става ли?

- С Фатхи.

Това привлече вниманието ми.

- Бащата или сина? - попитах. Със статута си на ди­пломат от Обединените Арабски Емирства бащата беше недосегаем. Синът от друга страна...

- Абдулази - отвърна той, - сина.

- На линия съм.

- И аз така си помислих.

На миналия Свети Валентин с Кали мислехме, че сме убили жена на име Моника Чайлдърс, като ѝ инжекти­рахме смъртоносна доза ботулинов токсин. Изпълнява­хме поръчка на Виктор. Оказа се, че Виктор искал смър­тта на Моника по две причини: Първата била да изпробва дали армията му може да пренасочи шпионски сателит, така че да наблюдава похищението, а втората - да прове­ри дали антидотът му срещу ботулинов токсин действа. Хората му открили Моника и я съживили. След като вече не му била нужна, Виктор продал Моника на бащата и сина Фатхи като сексуална робиня. Попитах Виктор дали Моника е още в страната, а той ми каза, че Фатхи я чука­ли до смърт.

Оттогава тази мисъл не ми дава мира.

Представям си как психотерапевтката ми доктор На- дин Крауч ме пита:

- След като сте искали да я убиете, защо ви е грижа как е умряла?

Въпросът щеше да бъде напълно основателен, но не съм убеден, че щях да намеря правдоподобен отговор. Без значение от причината, това ме вбесява. Може да е заради работата ми като контратерорист, но не ми харес­ва идеята терористи да изнасилват американки до смърт. Може би беше заради факта, че се почувствах използван от Виктор, или заради това, че Моника се оказа добра жена, която не заслужаваше подобна смърт. В крайна сметка анализът на подсъзнателните ми подбуди не беше толкова важен. Важното беше, че реших да накажа баща­та и сина Фатхи за това, което направиха с Моника. Беше възможно връзката им с Алисън да ми осигури тази въз­можност.

Дарвин, естествено, нямаше интерес от наказването на Фатхи. Неговата грижа беше да унищожи терористич­ните клетки, преди да успеят да организират нападение на наша територия. Определено нямаше да рони сълзи, ако успеех да убия и двамата Фатхи. По някаква причина Дарвин мислеше, че Алисън и Афая са любовници и Афая планира да използва Алисън, за да проникне в „Парки­рай и лети“.

След три месеца е Денят на благодарността - заяви Дарвин, - един от най-натоварените периоди в годината.

- И?

- Ако терористите вкарат шофьори в коли от „Пар­кирай и лети“, може да ги заредят с експлозиви и да ги взривят в зоната за получаване на багаж.

- Аз какво мога да направя?

- Сближи се с нея, открий какво знае.

- Искаш да спя с нея? - опитах се да звуча възмутен.

- Ако искаш, спи с нея, ако искаш, измъчвай я, не ми пука.

- А ако не знае нищо?

- Всъщност точно така предполагам - сподели Дарвин. - Ако се окаже вярно, можеш да излизаш с нея и да си държиш очите отворени, рано или късно, някой ще пред­приеме ход.

- Няма да мога да я следя. Не и след като ме познава.

- Губиш нишката, Крийд. Сигурен съм, че вече я сле­дят. Ако видят, че се сближава с теб, ще те подгонят.

- Значи аз съм стръвта?

- Ако Алисън не знае нищо, да, ти си стръвта.

- И кой ще ме спаси, когато лошите нападнат?