- Вече ти сипах вино - прошепна Куин и посочи двете чаши на масата.
- Благодаря - прошепнах в отговор, - но си наясно с правилата. - Отворих мини-бара и потърсих друга бутилка вино.
- Имаха само една бутилка - каза той. После въздъхна и добави: - Откога се познаваме?
- Въпросът не е в това.
- Рано или късно ще трябва да се пречупиш и да се довериш на някого.
- Може би - отвърнах, - но няма да е днес.
- Хубаво - заяви Куин. Отпи от двете чаши и зачака да избера едната. Гледаше с изумление, докато изчаках да минат пет минути, преди да взема чаша. Накрая отпих.
- В „Мариот“ предлагат добро вино - отбелязах.
Куин взе другата чаша и вдигна безмълвен тост. Направих същото. Седяхме и отпивахме тихо, докато не чухме тихо потропване по вратата между стаята ми и тази на Алисън.
- Шоуто започва - промълви безгласно Куин.
Взе виното със себе си в банята и затвори вратата. Изчаках го да се настани и тя потропа отново. Прекосих стаята и отворих.
- Не мога да спя - обяви Алисън. - Страхувам се, че онзи мъж може да ни е последвал до хотела.
Беше се освежила и носеше червена памучна нощница с розови щампи на „Виктория Сикрет“. Беше разголила краката си дотолкова, че да не покаже тайните си. В друг случай бих ѝ позволил да ме подмами в стаята си, за да могат нейните бандити да направят по-успешен опит за обир. Сега обаче исках да проверя как се справя с импровизацията като потенциален служител.
- Искаш ли да останеш при мен през нощта?
- Не - отговори тя. - Искам ти да останеш при мен през нощта.
- Каква е разликата? - попитах.
- Вече извадих всичките си неща в банята - обясни тя,- освен това съм включила Ай-пода си към колонки. Да създам малко настроение.
- Нали беше уморена.
Така е - каза тя, - но не чак толкова.
- И си уплашена - добавих.
- Без своя рицар в бляскави доспехи бих била ужасена - заяви.
- Май трябва да си взема и кутиите с бижута - подхвърлих. - За всеки случай.
Тя протегна ръце над главата си и сключи ръце, изви гръбнак и се престори, че се прозява. От това, естествено, нощничката ѝ се вдигна точно с двайсет и пет сантиметра - знам, защото притежавам опит като наблюдател и имам набито око за подробностите.
- Поздравления за тоалета - похвалих я.
- О, боже - измънка тя. И поздравления, че успя да се изчерви, без да ощипе бузите си.
Алисън наведе глава и произнесе леко дрезгаво:
- Ела тук, Козмо!
Последвах я в стаята ѝ. Тя затвори вратата след мен и заключи. Пристъпи към нощното шкафче, намали светлината и включи Ай-пода си, за да приглуши звуците от взлома в моята стая.
Леко се олюля в ритъма на музиката и свали нощницата си.
- Знаеш ли какво ми се иска в момента, Козмо? - измърка.
- Какво?
- Да ти духам.
- Нямаш грижи - отвърнах. - А аз какво ще получа?
30
Както се изразяваше бившият ми началник, нямах сексуални отношения с тази жена, Алисън Силис.
В интерес на истината, не стигнахме и до отношения, след които остават петна или съм принуден да дам дефиниция на глагола „съм“. Замислих се как ли бих могъл да оправдая това в името на националната сигурност. Все пак мисията беше започнала като задача за опазване на националната сигурност, нали така? За нещастие се беше превърнала в хотелски обир. Алисън без съмнение беше крадла. Но дали не беше и поддръжник на терористи? Мислех, че не. Дори и онзи тип от Денвър - Аднан Афая - да се опитваше да инфилтрира свои хора в „Паркирай и лети“, както предполагаше Дарвин, не смятах че до момента е направил стъпка по този въпрос пред Алисън. По мои догадки камерата ги беше уловила на първата или втората им среща. Не мислех също, че Афая е свързан с хотелските обирджии, следователно нямаше оправдание да оставяме петна с Алисън. Бях попаднал натясно: не ми се искаше да правя секс с Алисън, но не можех и да си тръгна, преди всичко в съседната стая да е приключило.
Ето защо след първоначалното порицаване на нейната настойчивост се съгласих да полегна в леглото ѝ напълно облечен. Обикновено тествах оръжия и уреди за мъчения за армията, затова не се тревожех, че може да ѝ се поддам. Нейният подход обаче сериозно се различаваше от военния. Докато оръжията разчитаха на болка, Алисън гризна ухото ми и нежно го затопли с дъха си. Това не е изневяра, казах си. Но не беше и мъчение, а тя напредваше. Знаех, че трябва да прекратя това. Преди да успея да кажа нещо, Алисън прокара ръцете си с отработени движения по цялото ми тяло. Още не беше изневяра, но се забелязваха някои белези на тормоз. Тя бързо достигна до онази част от тялото ми, която би дефинирала изневяра и настъпи момента, в който окончателно трябваше да сложа край. Насилих се да заговоря.