- Сигурен съм, че по-късно ще съжалявам за казаното, но трябва да престанеш - измърморих.
- Не те чувам - отвърна игриво тя. Хвана ръката ми и я сложи между краката си, задържа я там и изтласка таза си напред. Като си помисля сега, вероятно можех да се напрегна и да отместя ръката си няколко секунди по-бързо, отколкото го направих.
- Наета си! - обявих.
- Моля?
- Имам предвид, че не мога да го направя.
- Защо?
- Ами сега е онзи момент от месеца.
- Не ми е смешно - сопна се тя.
- Боли ме глава. Уморен съм. Децата може да се появят.
- В мен ли е проблемът? Защото съм дебела?
- Разбира се, че не - отрекох. - Прекрасна си.
- Не съм достатъчно секси за теб?
- Определено си достатъчно секси.
- Ами тогава? - попита. - Какво не е наред?
- Всъщност съм обвързан.
- След като тя не е тук, какъв е проблемът?
- Проблемът е - не мога да повярвам, че изричам това, - че те използвах. А това не би било... Коя е точната дума? А, да, почтено.
Май чух звук през вратата. Алисън определено го чу. Приближи се и прошепна:
- Козмо, това което каза, определено заслужава уважение. Може и да не си го целял, но тази вечер определено ме възбуди. Може ли да полежиш с мен няколко минути, докато си реша проблема?
- Това мога да направя - съгласих се.
През следващите двайсет минути едва се сдържах да не се разсмея, докато Алисън щипеше, дърпаше и шляпаше различни части от тялото си, докато изпълняваше невероятна смесица от сексуални напеви: пронизително чуруликане, гърлени стонове и някакво безумно цвилене, което накрая избухна в страстно кресчендо на евтина порно актриса.
Хрумна ми, че сексът може да изглежда доста истерично занимание, ако не участваш в него. Досега не ми се беше случвало да откажа секс и беше нещо ново за мен. Даде ми някаква сила, която не бях усещал до този момент.
Значи това е да си жена, помислих си. Да управляваш цялата сексуална мощ в отношенията.
Когато и последните стонове и потрепвания на Алисън отшумяха, обявих.
- Трябва да се обадя по телефона.
Усилих осветлението, вдигнах телефона ѝ от поставката му и набрах номера на моята стая. Алисън чу звъне- нето на телефона в съседната стая.
- Какво...
Направих жест с пръст да мълчи. Куин вдигна, каза ми няколко думи, а аз отговорих:
- Добре.
Затворих телефона и се обърнах към нея.
- Алисън, трябва да поговорим.
Тя седна в леглото и прикри гърдите си с ръце, странен жест, като се има предвид случилото се преди това.
- Какво става? - Опита се да звучи спокойно, но не успя.
- В съседната стая има два трупа.
Очите ѝ се разшириха. Инстинктивно отмести поглед към вратата за моята стая, а после отново се обърна към мен.
- За какво говориш? - попита.
Погледнах я.
- Алисън, наистина те харесвам, но си се забъркала в нещо доста по-опасно, отколкото предполагаш. Ще направя всичко по силите си, за да не бъдеш убита, защото имам работа за теб, когато всичко приключи.
Нещо в тона ми ѝ даде увереност да заяви:
- Ако мислиш, че ще стана продавачка на бижута...
- Чуй ме, Алисън. Не съм търговец на бижута.
Оставих я да осмисли думите ми, преди да продължа.
- Аз съм наемен убиец на правителството. Убивам терористи.
Тя започна да се смее.
- Възхищавам се на способността ти да се смееш, при положение, че на пода в съседната стая има двама мъртви мъже, мъртви, защото с пиколото се опитахте да ме ограбите.
Спря да се смее.
- Сещаш ли се за огромния страшен мъж, който ни следеше тази вечер?
Опита се да каже нещо, но от гърлото ѝ не излезе никакъв звук. Преглътна и кимна бавно, нямаше желание да слуша за огромния страховит мъж.
- Казва се Огъстъс Куин - обясних. - Той работи за мен.
Последва дълга пауза. Когато заговори, гласът ѝ беше съвсем тих.
- Какво ще стане сега? - попита.
- Ще се облечеш и ще отидем в съседната стая, за да видим дали ще можеш да идентифицираш някой от бандитите на пода. После ще си поприказваме за пазача и за гаджето ти.
- Какво гадже?
- Онзи от Денвър. Аднан Афая.
- Кой?
- Може би го познаваш под друго име. Този, с когото се срещаш в Денвър, се казва Аднан Афая и е известен терорист.
Ахването на Алисън прозвуча далеч по-убедително от сексуалните ѝ звуци малко преди това. Пребледня и изглеждаше, сякаш ще припадне. Или беше най-добрата актриса в света или беше наистина уплашена.