Куин се учуди.
- Адам?
- Аднан Афая, терористът - обясних.
Алисън се намеси.
- Момчета, кълна се, нямах представа, че е терорист. Той дойде при мен последния път, когато бях тук. Искаше да кандидатства за работа като шофьор. Обясних му, че нямаме свободни места. Той каза, че работата не била за него, той бил богат, а за братовчед му, който се опитвал да получи работна виза. Предложи ми хиляда долара, ако успея да уредя работа на братовчед му.
- И взе парите?
- Да. Но му казах, че братовчед му трябва да мине по обичайния ред. Трябва да започне с чистене на коли, да си заслужи позицията.
- Кога трябваше да започне?
- Започна миналия месец. Когато Адам - или както там му е името - ме взе от летището, ми даде още пари, за да помогна на братовчед му да бъде повишен до шофьор.
- Даде ли му някакъв срок?
- Обещах да направя каквото мога.
- Той какво отговори?
- Че ще получа още хиляда долара допълнително, ако братовчед му стане шофьор на камион до първи декември.
Извадих мобилния си телефон.
- Поговорете си мъничко - казах им и набрах номера на Дарвин.
Отидох в стаята на Алисън и затворих вратата след себе си. Дарвин се притесни от информацията. Това беше или самото начало на голям атентат или последният етап и ние трябваше да разберем кое от двете беше. Приключих разговора и отворих вратата. Куин и Алисън вдигнаха поглед.
Аз попитах.
- Алисън, как ти се струва да спечелиш наистина големи пари?
- Винаги за това съм мечтала - отговори тя.
- Е, днес е щастливият ти ден.
Обърнах се към Куин.
- Събирай си нещата и да действаме.
Той кимна. Преместихме куфарите си в стаята на Алисън и я наблюдавахме как събира багажа си. После се върнахме в стаята с мъртъвците или Бърнитата, както ние ги наричаме.
- Може ли да попитам нещо? - обади се тя.
Изчаках.
- Какво ще правите с мъртъвците? И как ще се махнем оттук?
- Това са два въпроса. Но отговорът е един: ще чакаме да се почука на вратата.
Алисън отговори.
- Все пак съм нова, нали така?
- Имам предвид, че екипът за почистване идва насам. Те ще почистят и всички останали следи освен труповете. Когато пристигнат, ние тримата ще се преместим в твоята стая и ще си тръгнем с багажа.
- Не се обиждайте - каза тя, - но няма начин това да ви се размине.
- Защо?
- Хм, не знам - изрече саркастично. - Трупове? Охранителни камери? - Наклони глава и ме погледна с недоверие.
- Екипът по почистването ще деактивира камерите - обясних - и ще конфискува всички записи от последните двайсет и четири часа.
Тя затвори очи, за да обмисли чутото.
- Ако мислиш да питаш как точно ще го направят, не си губи времето - продължих. - Нямам представа. Знам само, че са маниакални чистачи, не като леля ти Етел, която не обича да ѝ е разхвърляно. Тези типове са мотивирани да почистят местопрестъплението не по-малко от Рейнман, който иска да гледа Съдия Уапнър. Те са ненормални, побъркани и изглеждат също такива професионалисти като Ник Нолти и Мел Гибсън след тежка нощ на вършеене из града.
На Алисън явно ѝ беше трудно да възприеме тази информация.
- Двама души ще махнат два трупа и ще изчистят всички улики от тази стая?
- Наистина са невероятни - потвърдих. - Мога да напиша книга за нях. Нищо чудно да го направя, като се пенсионирам.
Куин се засмя.
- Какво? - попита тя.
- Сетих се за една случка - той се изкиска отново.
- Дали искам да чуя това? - попита тя.
Погледнах Куин.
- За онзи с ларвите ли?
- Боже, момчета - ахна Алисън.
Куин се разсмя още повече.
- Това си е класика - каза той. - Не. Имах предвид двестакилограмовия гол дебелак, когото не можеха да избутат през прозореца.
- Онзи, когото бяха оставили на колене с корем, заклещен в рамката на прозореца и задник към вратата? За него ли говориш?
- Да. Какво казваха, че ставало всеки път, като бутали задника му? Звучало като нападение срещу Багдад.
Ухилих се.
- Шок и ужас.
- Точно така. Взимат кутия маргарин, в този момент от фоайето се обажда новият и те решават да се изгъбаркат с него.
- Церемонията по посвещаването.
Алисън сключи ръце.
- Моля ви. Това може би би било забавно на друго място, знам ли, може би в мъжката тоалетна на началното училище?
Куин отметна глава и избухна в смях. Хубаво беше да го видя весел; при все че малко се тревожех гостите на хотела да не се оплачат от необичаен шум.
След като смехът утихна, с Куин проведохме безмълвен разговор: погледнах го и вдигнах вежди, а той отговори със свиване на рамене. Това означаваше: