Обаче в един момент нещата се стекоха така, че започнах да работя на свободна практика за Виктор, а поръчките, които ми възлагаше, ставаха все по-спорни. Последната серия убийства беше следствие от предложението на Виктор към шефа ми във Вътрешна сигурност да проверим доколко може да се вярва на редовите американци. Дали например семейство като това на Роб и Триш ще се съгласи да приюти терорист в замяна на значителна сума пари?
Първоначалните данни показаха, че не.
А биха ли се съгласили да умрат невинни хора?
Отново не? Хммм. Любопитно.
Ами анонимни ненаказани престъпници?
Сложих ролка тиксо в единия джоб на якето си и две спринцовки в другия. Сестрите Питърсън, точно като Роб и Триш и още шест души, бяха приели „Заема Ръмпелщилскин“, след като им беше обяснено, че ако вземат парите, ще умре ненаказан убиец. Виктор възприемаше получателите като виновни в заговор за убийство. Следователно, приемайки парите, Роб и Триш бяха осъдили сестрите Питърсън на смърт чрез екзекуция. Щом Кали доставеше следващото куфарче, Роб и Триш трябваше да умрат. Във всички отношения това беше смъртоносен експеримент и щеше да продължи да е такъв до момента, в който някой откажеше парите.
Слязох от колата, изкачих трите стъпала от готови бетонови блокчета пред караваната на Питърсън, като си мислех: Дълъг път изминах от времето, когато убивах, за да запазя свободата на нацията ни.
Вратата на сестрите Питърсън беше от закалено стъкло, през което се виждаше част от дневната. От потрепването ми се разтресе цялата предна част на караваната. Малко след това се появи млада жена и ме погледна през стъклото.
- Илейн?
- Да?
- Казвам се Донован Крийд, Вътрешна сигурност. Може ли да вляза?
Показах ѝ значката си. Нямаше откъде да знае, че агентите от Вътрешна сигурност не носят значки.
Изражението ѝ показваше притеснение, докато отваряше бавно вратата.
- За какво става въпрос, господин Крийд?
За какво наистина, зачудих се. В това ли се превърнах, в човек, който убива цивилни мъже и жени, несъзнаващи, че са били въвлечени в убийство, като са приели сума пари, от които са се нуждаели отчаяно? Честен ли беше наистина този експеримент?
Илейн Питърсън беше привлекателна трийсет и двегодишна брюнетка, тъкмо започнала да трупа килца. Носеше черно долнище на анцуг и огромна тениска на „Пит- сбърг Стийлърс“, вероятно на съпруга ѝ Грейди, с когото бяха разделени.
- Ще спестим време, ако говоря едновременно и с двете - поясних аз. - Амбър тук ли е?
Не че Амбър и Илейн бяха най-невинните хора в града. Бяха използвали постъпленията от заема си, за да купят наркотици и да ги пласират на децата в местната гимназия.
Илейн понечи да се извърне към коридора, но се спря.
- За какво става въпрос? - повтори решително.
- Моля ви - казах, - седнете.
Тя изпълни молбата ми, в този момент се шмугнах покрай нея и хукнах по коридора. Успя да изпищи с все сила, но аз вече отварях вратата на главната спалня и спипах огромната Амбър да сваля предпазителя на пистолет. Хвърлих се към нея и съумях да наруша равновесието ѝ. Докато тя се бореше да не падне, изтръгнах оръжието от ръката ѝ и се извърнах точно навреме, за да избегна юмруците на Илейн. Илейн беше твърде дребна да ми направи нещо, но аз все пак я ударих в носа, за да мога да се съсредоточа върху Амбър. Чух я да пада на пода и реших, че може да остане там, докато се справя със сестра ѝ.
- Какво искаш, по дяволите? - кресна Амбър, като се опитваше да придаде на гласа си повече гръмкост, отколкото той притежаваше.
Беше сръчна, опитна кръчмарска побойничка. С ръст от сто и осемдесет сантиметра и близо сто и десет килограма тегло определено беше сериозен противник. Ала ключовият ѝ удар бе отправен бързешком, преди да си е стъпила здраво на краката. Отскочих, заех позиция и се прицелих с юмрук право в слепоочието ѝ. Амбър потрепери и се сгромоляса на пода. Миг по-късно и двете лежаха проснати по очи в главната спалня, а ръцете им бяха зад гърба, омотани с тиксо. Подритнах ги, за да ги завъртя и залепих устите им.
После получих инфаркт.
3
- Има два вида тревожна болка в сърдечната област - започна да обяснява доктор Уебър.
- Момент, докторе - прекъснах го, - включвам ви на високоговорител.
Натиснах бутона на мобилния си телефон и се помъчих да седна.