Влязоха и Ади изписка и запляска с ръце при вида на бисквитките, които бях опекъл и поднесъл на кухненската маса. Можех да си представя вълнението им, когато видят подаръците, които бях донесъл: голяма плетена кошница за пикник и синьо шахматно одеяло. Зачудих се дали някой ден ще си спомняме, че това са първите неща, които съм купил за новото ни семейство.
Изостанах съвсем мъничко, помислих върху думите на Катлийн. Разбира се, беше права. От днес животът ми завинаги щеше да се промени.
И това беше хубаво.
Два часа по-късно - празнична вечеря.
Ресторантите в Ню Йорк не са особено подходящи за малки момиченца, но „Сериндипити 3“ се оказа доста добър. С огромния часовник, разноцветните лампи Ти- фани, бели маси и столове за чаено парти ни караше да се чувстваме като Алиса в страната на чудесата. И причината не беше само в обстановката. Бяха ми казали, че десертите, особено леденият горещ шоколад са направо убийствени. Ади забърза да обиколи, докато с Катлийн чакахме за маса. Щом ни настаниха, Катлийн ме погледна и избухна в смях.
Вдигнах вежди.
- Какво?
- Ти си тук - изрече.
- Аха.
Тя се засмя отново.
- Толкова е, не знам...
- Нелепо?
Погледна ме, произнесе думата беззвучно и по лицето ѝ се изписа комична гримаса на изумление.
- Добре - отсече тя, - това решава нещата. Ти си родителят, отговорен за домашните.
Кимнах.
Тя наклони глава и ме изгледа, изпълнена с любопитство.
- Сега пък какво?
Протегна се през масата и хвана ръката ми.
- Обичам те, Донован - каза - и очаквам с нетърпение първия ни пикник.
- Искаш ли да го направим утре?
- Искам да бъде след шест седмици.
- Защо шест седмици?
- Тогава Ади ще може да остава за повече от няколко минути на открито.
- Страхотно. Значи ще бъде след шест седмици.
- Това е среща - обяви Катлийн.
Ади дотича до масата, седна и ни разказа за всички съкровища, които беше открила. Като истинска НДПЗ, Катлийн слушаше запленена, изпълнена с внимание и ентусиазъм. Нямаше никакво съмнение, че щеше да бъде чудесна майка.
Докато те си приказваха, не можах да пропусна любопитните погледи, които отправяха останалите деца в ресторанта към ужасяващите поражения върху Ади. Пожарът в къщата, който беше убил семейството ѝ, беше белязал сериозно лицето, врата и ръцете ѝ. Бях доволен, че поне никой не я сочеше и не ѝ се подиграваше.
Никак не завиждах на това смело дете за всичко, което му предстоеше през следващите години, въпреки че тя без съмнение разчиташе на моята помощ. Щях ли да бъда част от живота ѝ? Част от семейството ѝ?
В този момент бях убеден, че да.
37
Четирите дни и трите нощи, които прекарах с Катлийн и Ади, не можеха да бъдат по-хубави. Посетихме аквариума, планетариума и няколко музея и Ади лесно свикна с живота при Катлийн.
Прекарвахме вечерите си в интернет. На Ади много ѝ харесваше търсенето на къщи за продан около Бедфорд, Вирджиния и набелязахме няколко, които възнамерявахме да огледаме, когато ми се удадеше възможност.
Бях приятно изненадан: очевидно Катлийн беше напълно удовлетворена от връзката ни такава, каквато беше, и дори не намекна за женитба. Сигурно си личеше, че ценя времето, прекарано с тях, но вероятно си личеше и фактът, че не съм готов да се ангажирам напълно. Опитах се да не показвам това, но на четвъртата сутрин в мъничката къща вече едва издържах.
Не бях зарязал работата си напълно. Бях се обадил тук-там. Куин още беше при Алисън. Тя беше приключила работата си в Далас и двамата се бяха отправили към Финикс за следващия ѝ одит. Афая не я беше търсил, но Дарвин беше сигурен, че това ще се случи, и то скоро.
Като стана дума за Дарвин, той ми се беше обадил да ми каже, че новият водач на Синдиката Тексас е изрод на име Даръл Хобс. Дарвин съставяше профила му, но тъй като Хобс още страдаше от параноя през първите седмици, трябваше да се презастраховаме, преди да уредим среща с него.
Бях измислил също как да се договоря с Тара Сийгъл, в случай, че успеех да я открия. Кали щеше да ми е нужна като подкрепление, както и поне още един боец. Малкият командир, работодателят ми Виктор, твърдеше, че разполага с армия от малки хора из цялата страна. Неохотно му се обадих да го попитам дали има добри сътрудници в Бостън и дали мога да им се обадя, в случай, че нещата с Тара се усложнят. Виктор определено не преливаше от ентусиазъм, когато му обясних причината - той предпочиташе да отида в Нашвил и да убия Роб и Триш. Все пак ми каза как да се свържа с малък човек на име Кърли.