- Внимавай с Кърли - предупреди ме Виктор.
- Защо?
- Голям женкар е.
- Охо.
- Двамата с Кали наистина ли не можете да се справите сами с тази жена?
- Тара може да има свои бойци - отговорих.
38
Шансовете ми да открия Тара още първата нощ в Бостън бяха повече от нищожни, затова реших да я оставя тя да открие мен.
Групата за терапия „Живот след самоубийство“ се събира всяка седмица в общинския център „Нортън“ на улица Франклин, близо до Девъншър. Умишлено закъснях с няколко минути е цел да изненадам Тара, но тя не беше там. Бяха минали почти две години, откакто бях присъствал на такава среща и не разпознах никого от участниците. Наставникът беше същият и явно ме помнеше добре, защото се намръщи. Кимнах му и седнах, а той продължи да говори:
- В Ню Йорк броят на хората, жертви на самоубийство, е по-голям от тези на убийство - обясни той. - Това е така и тук, в Бостън, както и в повечето големи градове в Америка. Самоубийството е третата по ред причина за смърт сред подрастващите и младежите между петнайсет и двайсет и четири годишна възраст. - Спря, за да даде възможност думите му да бъдат осмислени.
Попита.
- Какво става тук, хора?
След това продължи речта си.
Послушах колкото можах, преди да изляза, което означава двайсет минути, преди напълно да съм се потиснал. Думите му винаги ме връщаха към спомените.
С Тара се бяхме сближили в мрачния ми период, веднага след раздялата ми с Джанет. Бяхме тъжни, депресирани хора, свързани от редица прилики: и двамата бяхме изоставени от половинките си наскоро, и двамата работехме за Дарвин, и двамата бяхме останали сираци като малки, и двамата бяхме деца на родители самоубийци. Родителите на Тара се бяха самоубили заедно. Опитали се да включат и Тара, но в последния момент по неизвестна причина нещо се провалило. И двамата ми родители се бяха опитвали да се самоубият по няколко пъти, но само майка ми в крайна сметка успя, и то чак след като баща ми умря от инфаркт. С Тара посещавахме тези срещи известно време, както и годишното събрание в хотел „Парк Плаза“.
Пострадалите от самоубийство в семейството - пет милиона души в Америка - сме наричани оцелелите. Като група имаме склонността да размишляваме за смъртта и поради това, че само двайсет процента от самоубийците оставят писмо, в което да обяснят постъпката си, повечето от нас посвещават живота си на опити да извлекат някакъв смисъл от опустошителната си загуба.
Самоубийството въздейства на хората по особен начин. Тъгата, разбира се, ни обърква и гневи. Но най-вече ни тревожи, защото знаем, че вероятността да дръпнем спусъка или да стъпим на перваза е много по-голяма, отколкото при другите хора.
При жените склонността към самоубийство е три пъти по-висока, отколкото при мъжете, но мъжете успяват четири пъти по-често. Жени като Тара Сийгъл често прекарват живота си със скрита в себе си самоубийствена бомба, готова да избухне при появата на външен фактор, запалил фитила. Те са белязани мишени. След време достигнах до извода, че Тара има желание да умре. Но докато ние двамата и останалите маймуни на Дарвин страдахме от психическа неуравновесеност, Тара имаше и силна склонност към самоубийство и нейното самоунищожително поведение си личеше дори в моментите, в който всичко в живота ѝ течеше нормално.
Както когато бяхме на върха си.
Същата вечер си тръгнах от общинския център „Нор- тън“ и влязох в близкото бистро за чаша кафе. После взех такси до хотела си и прекарах цял час в бара, пих уиски и гледах как хората идват и си отиват.
Тара не се появи.
Платих сметката си, помотах се няколко минути във фоайето и се качих с асансьора до шестия етаж. Застанах пред вратата на стаята си, мушнах ключа и поех дълбоко дъх, преди да натисна дръжката и да отворя.
Тара не стреля по мен.
Влязох в стаята, прослушах телефонния секретар, проверих за наличието на клопки, накрая се съблякох и легнах в леглото.
Час по-късно се събудих от звука на предпазителя на револвер на по-малко от десет сантиметра от лицето си.
Тара каза:
- От създаването на човешката раса досега са умрели юо милиарда души.
Колкото и ненормално да звучи, с Тара винаги започвахме разговора помежду си с любопитни факти за смъртта.