Аз отговорих:
- Семействата в Мадагаскар изравят костите на мъртвите си роднини, обикалят из селото със савана, с който близките им са били погребани и след това ги погребват с нов саван.
- Какво правят със стария саван? - попита тя.
- Дават го на млада бездетна двойка.
- Защо?
- Застилат с него леглото си и правят секс върху него всяка вечер.
- Пфу.
- Пфу, ами.
- Как я караш, Донован?
- Добре. Имаш ли нещо против да седна?
- Всъщност имам. Както вероятно предполагаш, нямам ти доверие. Мисля, че за мен ще е най-безопасно, ако те убия.
- Няма да е първият ти опит.
- Не мислиш ли, че си несправедлив?
- Белегът, който нося, доказва, че съм прав.
През цялото време, докато бяхме заедно, подозирах, че стига да има възможност да убива други хора, Тара Сийгъл не би посегнала на себе си. Но грешах. Една вечер, след като си бяхме поделили бутилка „Кейкбред“, се събудих от бълбукащ звук. Светнах лампата и с ужас видях Тара да лежи на пода в локва кръв.
- Сбогом, Донован - прошепна.
Звъннах на 911 и се втурнах към нея. Докато преобръщах тялото ѝ на една страна, тя извади сгъваем испански нож с дванайсетсантиметрово острие и отогава имам белег. Тя винаги се беше преструвала, че не е искала да ме убие, а само да ми попречи да спася живота ѝ. Във всеки случай, това беше повратен момент във връзката ни и именно той постави края ѝ.
- Ако исках да те убивам, щях да го направя още през онази нощ - казах.
- Може наскоро да си променил решението си.
- Всъщност дойдох да те помоля за услуга.
- Съжалявам, Донован. Вината е твоя. Твърде опасен си.
Извиках:
- Сега, Кърли!
Тара понечи да се изсмее на немощния ми опит да я разсея, но електрошоковият пистолет на Кърли я достигна, преди да е успяла. Надигнах се изпод завивката и бутнах Тара назад. При все че не изглеждаше в състояние, тя успя да стреля и 45-калибровият ѝ куршум с кух връх направи дупка в тавана.
Отбелязах си наум да проверя дали някой не е спял в леглото в горната стая.
Електрошоковият пистолет си беше свършил работата и Тара не можеше да хване револвера си. Станах от леглото, взех оръжието и го оставих на нощното шкафче. Светнах лампата. С Кърли я погледахме как се гърчи в леглото няколко секунди. Стегнах колана си около врата ѝ, натиснах лицето ѝ надолу и сложих коляно на кръста ѝ.
- Добра работа, Кърли - похвалих го. - Ще ми подадеш ли свинска опашка?
Той ми подаде една пластмасова каишка със свободната си ръка и аз извих ръката на Тара зад гърба ѝ. Едва тогава той отмести електрошоковия пистолет.
Тара беше използвала заглушител, така че нямаше защо да се притесняваме за шума от изстрела. С Кърли я замъкнахме до стола и вързахме ръцете ѝ за облегалката. Той върза глезените ѝ с друга каишка за краката на стола, а аз продължавах да държа колана си около врата ѝ. Тогава Кърли сряза каишките около китките ѝ и ги върза с нови за подлакътниците на стола. Отиде до вратата, която свързваше със съседната стая и я отвори. Аз отпуснах колана и застанах пред нея.
- Откъде намери джуджето? - попита тя.
- Малък човек - поправих я.
- От колко време се крие под леглото?
Погледнах Кърли.
- От колко, шест часа?
- Горе-долу - потвърди той.
Обърнах се към Тара.
- Кой ти подшушна, че съм в града, наставникът?
- Няма значение. Ще ме убиваш ли?
- Вече ти казах. Исках да те помоля за услуга. Между другото, изглеждаш чудесно.
- Ъхъ. Каква е услугата?
- Виждала ли си някога дубльорката си?
- Малката гимнастичка от Атланта? Ева някоя си?
- Точно така.
- Да, веднъж я проверих.
- Мислиш ли, че прилича на теб?
- Изобщо не прилича на мен. Но ти знаеш какво е нуж- но. Достатъчно напомня. Какво общо има това с посещението ти? Каква е услугата?
- Искам да кажеш на Дарвин, че ти трябва нова дуб- льорка.
Тя се обърна към мен за миг и долових напрегнатост в погледа ѝ.
- А ако не го направя? - попита.
- Ще го направиш.
Тя се изсмя.
- За какво е това?
- Защото е станала талантлива изпълнителка на трапец. Защото ѝ предстои голям успех в живота и те моля за нещо съвсем дребно, което ще позволи на двама ни да позволим нещо съвършено да оцелее сред цялата тази лудост в живота ни.
- Ъхъ. И откога я чукаш?
- Честен кръст - казах, - дори не я познавам.
- Той го прави заради мен - намеси се Кали, която се появи от съседната стая.
В този момент Кърли я видя и изпъшка:
- Мили Боже, прибери ме ей сега!
- Аха - промърмори Тара, - красивата убийца.