- Как си, Тара? - попита я Кали.
- Била съм и по-добре. А ти?
- Това зависи от теб - заяви Кали.
Тара кимна бавно, докато подреди нещата в главата си.
- Ясно. Значи ти си тази, която чука Ева. Освен това си влюбена в нея. Колко тъжно.
Тара не звучеше тъжна, но го изрече, което си беше нещо. Тя въздъхна.
- Добре - рече. - Ще кажа на Дарвин.
- Така ли?
- Разбира се. Защо не?
Обърнах се към Кали да видя реакцията ѝ, но единственото, което видях, беше пистолетът ѝ, насочен към лицето на Тара. Тя стреля два пъти между очите на Тара и вероятно трети път в сърцето ми, защото почуствах пронизваща болка. Притиснах гръдния си кош и паднах на пода. Кали притича до мен.
- Добре ли си? - попита - Сърцето ли?
Точно преди да изпадна в безсъзнание, чух Кърли да пита Кали:
- Мислила ли си някога да пробваш с мъж? Защото ако е така, аз съм на разположение.
39
Изведнъж се чух да казвам:
- Добре съм, това е психосоматично.
Отворих очи, очаквах да видя Кали, но изпитах най-големия шок в живота си, когато в полезрението ми попадна абсолютно непозната жена, облечена като медицинска сестра.
- О, боже! - изпищя тя и натисна бутона, висящ на страничната рамка на болничното легло, в което лежах.
Болнично легло?
Сестрата изтича от стаята, като ме остави да се чудя какво ставаше, по дяволите. Опитах се да си изясня. Спомних си как Кали застреля Тара и настъпи болката. Знам защо Кали стреля. Тара не беше от хората, които оставят нещата така. Ако я пуснехме, можеше да подгони Ева и да я убие от чиста злоба. В краен случай щеше да каже на Дарвин и той щеше да нареди Ева да бъде убита. Ето защо действията на Кали бяха логични.
Но трябваше да го предвидя.
Огледах мрачната стая, за да се ориентирам. Може и да лежах в болнично легло, но не бях в истинска болница. Намирах се в една от болничните стаи в щаба на Сензорни ресурси. Исках да разбера как се бях озовал тук и дали някой се беше свързал с Катлийн. Исках да знам дали Ади не е уплашена. Бедното дете не можеше да загуби още някого в живота си. Исках да обмисля възможността да се установим и да бъдем семейство. Исках да помисля за всички тези неща, но те трябваше да почакат, защото се налагаше да се съсредоточа върху това, което Дарвин можеше да причини на Кали.
Не тръгваш да убиваш хората на Дарвин просто така, без последствия. Трябваше да открия Кали и да я заведа на сигурно място. Трябваше да говоря с Дарвин и да уредя нещата. Опитах се да седна, но се оказа, че съм закачен за разни апарати.
Явно нещата не бяха добре.
Опипах тялото си с ръце, търсех мобилния си телефон. Кали сигурно го беше оставила някъде наблизо. Не, помислих си, не можеше да е дошла тук с мен. Сигурно се криеше, чакаше да намеря начин да ѝ се обадя, за да решим как ще действаме с Дарвин. Или пък се беше втурнала към Вегас да пази Ева.
Почакай.
Тара Сийгъл беше в стаята, мъртва и вързана за стола, когато паднах, връхлетян от болка в сърцето. Нямаше начин Кали да е била там, когато са дошли парамедиците. Трябвало е с Кърли да почистят стаята колкото могат и да бягат.
В такъв случай Дарвин имаше основателна причина да мисли, че аз съм убил Тара.
Замислих се и осъзнах, че причината за стягащата болка в гърдите беше същата като тази при случилото се в караваната на сестрите Питърсън и при колебанието ми да убия получателите на заема Ръмпелщилскин. Това беше причината да отложа убийството на Роб и Триш в Нашвил и ме тревожеше при всяко убийство, извършено за Виктор още от първата ми задача за него, когато ме нае да убия Моника Чайлдърс на предишния Свети Валентин. Както се оказа, Моника не беше загинала от моята ръка, но с Кали бяхме изпълнили задачата си.
Имаше хора, които не заслужаваха да умрат. Не казвам, че са невинни. Щом за някого е възложена поръчка, винаги има причина. Били са обявени за виновни и осъдени на смърт от този, който ме е наел.
Това не означава обаче, че престъплението отговаря на наказанието.
През всичките години, през които убивах хора, преди да срещна Виктор, знаех, че светът ще е по-добър без тях. Независимо дали убивах терористи и шпиони за правителството или тарикатите на Сал Бонадело, това не ми е причинявало и миг безсъние.
Тогава обаче, преди почти година, Виктор се появи в живота ми.
Първата ми работа за него, беше Моника Чайлдърс. Убих я на следващия ден, след като срещнах Катлийн. Виктор ми пробута теорията си, че всеки може да посочи двама души, които заслужават да умрат заради ужасните си постъпки към него. Не ми беше трудно да възприема това, защото аз самият бях срещал такива хора през живота си и се бях погрижил за тях.