Тя остави вратата отворена и тръгна по коридора да доведе Лу.
Доктор Хауърд се опита да подобри рекорда на Мако- ли Кълкин с въпросите му във филма „Чичо Бък“ и аз отговарях по същия начин. Да, почувствах това, да, мога да се концентрирам, не, не съм замаян, да, жаден съм, да, да, да.
Трябваше да разбера нещо.
- Какви са тези апарати към които сте ме закачили, докторе? Знам, че съм тук заради болката в сърцето, но тя е психосоматична. Може да се обадите на психотерапевта ми, ако не ми вярвате.
- Господин Крийд - каза той, - закачен сте към тези апарати, защото бяхте в кома през последните три години.
40
В кома? Три години?
Бях шашардисан, както казват англичаните.
Шашардисан е далеч по-силна дума от изненадан. Тя се използва, за да опише нещо, което те оставя безмълвен, направо вцепенен.
Така че бях шашардисан.
Представих си се да ям живи скорпиони, да размазвам кравешка тор по тялото си. Можех и в партията на вигите да вляза или да се заема с френология. Във всяко от тези неща имаше повече смисъл, отколкото в онова, което той ми каза.
- Може ли да повторите? - помолих.
- Лежите неподвижно в това легло от... - Погледна в картона. - Три години, два месеца и пет дни.
- Занасяте ме.
- Знаете, че не съм от тия.
Това беше истина. Но нямаше логика.
- Защо се чувствам съвсем на себе си? - попитах.
- Психосоматичната кома е различна от тази, причинена от физическо нараняване.
- Я повторете?
- Нямате травма на мозъка. На практика той си е взел три години ваканция.
Стаята сякаш се завъртя около мен и осъзнах положението си. Сигурно имаше милиони въпроси, които трябваше да задам. Първото, което ми хрумна обаче, беше:
- Кога мога да стана?
По филмите когато красивата старлетка се събужда от кома, е идеално гримирана и всяко косъмче на косата ѝ е на мястото си. В края на сцената, вече е станала от леглото, пие шампанско, танцува и заживява щастливо до края на живота си. В истинския живот е по-трудно, отколкото си мислите, да се надигнете от болничното легло след три години зимен сън.
Докато доктор Хауърд ми обясняваше това, обърна внимание и на някои други аспекти от здравословното ми състояние. Каза, че са необходими тестове и лечение в продължение на седмици, преди да могат да ме изпишат. Каза, че ще махнат сондата за хранене, постепенно ще ме захранят с истинска храна и ще видят как ще я възприема.
Три години?
Това означаваше, че Кимбърли е преполовила следването си в колежа! Афая вероятно е взривил летищата преди години. Кали, Куин, Алисън... възможно ли е всички да са мъртви?
Какво се е случило с Катлийн? Сигурно съм я уплашил до смърт след толкова време в безсъзнание. А Ади трябва да е на осем години?
Ами Дарвин? Защо още не са ме убили? Неговите хора можеха да влязат в тази болнична стаичка с валсова стъпка и да ме издухат по-бързо, отколкото Моника Лю- ински духва свещичките на торта за рожден ден. Чакай, помислих си. Това сравнение сигурно вече е старомодно?
Трябваше да стана и да се махна оттук, преди Дарвин да е научил за възкресението ми. Трябваше да включа мобилния си телефон, да се обадя тук-там и да повикам помощ. Не исках да въвличам Катлийн в това, но нямах избор. Освен ако през последните три години светът не се беше обърнал с главата надолу, Дарвин щеше да разбере за състоянието ми до часове и тогава продължителността на живота ми щеше да е като на кексче в килера на Кърсти Али. Почакай. Минали са три години. Може пак да е отслабнала. Отбелязах си като първостепенна задача да осъвременя знанията си за поп културата.
- Донован, слава богу!
Вдигнах поглед и видях Лу Кели да влиза в стаята, следван от сестра Карол.
- Страхотна прическа - казах.
- Почакай да видиш своята! - отвърна той.
- Лу. Обърни се с гръб към доктора и ме гледай.
- Добре... - сви рамене той.
- Бил ли съм в кома?
Той кимна.
- Колко дълго.
- Около три години.
Сестрата се присъедини към нас. Лу се обърна към нея:
- Карол, можеш ли да ми донесеш вестник или списание, нещо със скорошна дата?
- Става ли талон от билет за кино? - попита тя.
- Идеално.
- Лу, това е шантаво - казах.
- Знам, приятел. Това е положението. Поне си отново сред нас. Как си?
- Бесен.
Той се засмя.
- Ето го стария Крийд - обяви.
Доктор Хауърд продължи прегледа си. Вкара термометъра и го изкара. Пъхна малкото нещо с лампичката в ушите ми. Опипа лимфните ми възли, провери пулса, натисна корема, погледна в носа и устата ми.