Сестра Карол се върна с достатъчно доказателства за повече от тригодишното ми превъплъщение в Рип Ван Уинкъл. Опитах се да се изправя на крака.
- Кротко! - викна докторът. - На животоподдържащи системи сте. Не можете да ставате още.
Лу се опита да ме притисне към леглото, но го отпратих с ръка.
- Може ли поне да седна?
Лу и докторът се спогледаха. Лу му кимна.
- Полежете неподвижно за минутка - поръча.
Сестрата помогна на лекаря да махне няколко тръбички и притисна марли към раните, за да спре кървенето.
- Мисля, че сте вън от опасност - заяви лекарят, - но ще трябва да оставя другите апарати включени през следващите двайсет и четири часа. Това ще ни даде възможност да наблюдаваме мозъчната дейност и да разберем, ако получите епилептичен припадък.
- Защо съм още жив? - попитах.
- Защото получаваш най-добрата медицинска грижа в целия свят - отговори Лу.
- Нямах това предвид.
- Не съм сигурен какво имаш предвид.
- Защо Дарвин още не ме е убил?
Доктор Хауърд предложи:
- Нека довършим, за да можете да си говорите спокойно. С Карол не искаме да чуем нещо, което не се отнася до лечението на господин Крийд.
Пет минути по-късно бяхме само аз и Лу на затворена врата.
- Помогни ми да наваксам - помолих го, - като започнеш от снощи.
- Искаш да кажеш...
- Да, искам да кажа последната нощ, която си спомням. Когато Тара беше простреляна.
Лу пое дълбоко дъх.
- Добре. Виж, ще опитам да разкажа нещата подред, но може да пропусна някои подробности.
- Постарай се. Ще попълним пропуските по-късно.
- Добре.
- Почакай малко - спрях го. - Преди да започнеш, кажи ми, Катлийн добре ли е?
- Добре е.
- Ади?
- Да, добре е. Завършва втори клас.
- Мамка му. Не мога да повярвам, че съм пропуснал най-важните години от израстването ѝ. С Катлийн сигурно са съкрушени. А Кимбърли?
- Нека ти спестя малко време - предложи той. - Кимбърли, Джанет, Кали, Куин - всички са живи и са добре. Искаш ли да се впускам в подробности за тях сега или ще чуеш за онази вечер?
- И двете. Нека започнем с Афая. Дарвин хвана ли го?
- Не, така и не се появи.
- Алисън?
- Изобщо не се сетих да попитам - отговори Лу, - но ще разбера и ще ти кажа.
- Добре, разкажи за онази нощ. Трябва да знам, ако животът ми е в опасност.
- Кали се обади на мен, когато в онази нощ се случи онова със сърцето ти. Каза ми, че точно простреляла Тара и ти си получил инфаркт.
- Разказа ли ти някакви подробности за прострелването на Тара?
- По-късно да, но в онзи момент беше изпаднала в паника. Помислила, че умираш, но не можела да се обади на 911, защото нямала време да скрие тялото на Тара и да почисти местопрестъплението. Навсякъде имало пръски кръв, включително и по дрехите ти.
- Има логика. Ако екипът от спешното открие кръв, трябва да се обади в полицията.
- Точно така. Освен това всичко се е случило в твоята хотелска стая, където всико е било покрито с твоите отпечатъци, така че... Картинката ти е ясна.
- Трябвало е да действа бързо.
Той кимна.
- Извадихме късмет, че това се случи в Бостън, където имаме сериозно подкрепление. Обадих се на два екипа за почистване и намерих един от лекарите ни в дома му. Тогава не знаехме за психосоматичния ти проблем, никога не си го споделял с мен. Мислехме, че си получил масивен инфаркт. Тъй като нямахме време да доведем лекарите в стаята ти, казах на Кали да се качи на горния етаж и да провери за камери в коридора. Ако няма такива, да задейства противопожарната аларма. Тя това и направи. Тогава ѝ казах да прати джуджето на Виктор да ти помогне...
- Кърли.
- Нима помниш това?
- Сякаш се е случило преди минути - отвърнах. - Още не мога да повярвам, че не е така.
- Нека не се отклоняваме. И така, Кали остана да пази коридора, докато някой не излезе от съседната на твоята стая. Когато човекът хукна да изпълнява упражнението за евакуация ведно с останалите от хотела, Кърли отвори неговата стая, после те завлече там и се обади на 911. Докато чакаха спешния екип, той взе дрехите и багажа ти и го пренесе в новата стая. Имахме късмет, че гостът в съседната стая беше сам, оказа се някакъв бизнесмен.
Усещах накъде вървят нещата и това не ми харесваше.
- Какво стана с бизнесмена?
- На Кали ѝ трябваше лична карта и някаква информация за предварителния доклад. Затова го последвала по стълбите. Щом излязъл навън, го заговорила.
Лу спря, за да се увери, че съм стигнал до правилния извод.
- Кога беше открито тялото му?
- На следващия ден.
Размърдах се в леглото и се замислих за начина, по който преминавах през живота, за труповете, които оставях след себе си. Инстинктивно вдигнах ръка към сърцето си.