- Помня, че ми се сторихте много проницателна, опознахте ме за толкова кратко време.
- Все още съм проницателна. Виждам например, че приемате положението, в което се намирате, невероятно спокойно.
- Откъде знаехте, че днес ще се върна в съзнание?
- Не знаех. Чакам да се събудите от дълго време.
- Откога сте тук?
- Пристигнах месец след вас.
Изсмях се.
- Плащали са ви през цялото това време, да ме чакате да се събудя? Не ми се вярва.
- Изпратиха ме тук заради вас, но все пак работя за Вътрешна сигурност и имам и други задължения. Вие сте агент с приоритет и след като се събудихте, сте моя ос- новна грижа.
- Колко точно ви казаха?
Тя погледна към Лу.
- Тя е наясно с по-голямата част от работата ти за нас. Проявява разбиране относно делата ти със Сал. Знае някои неща за уговорката ти с Виктор и случая с Тара.
- Е, всичко това е в миналото - отсякох.
- Така ли? - попита Надин.
- Вашите хора твърдят, че съм пропуснал три години от живота си. Три години, които можех да прекарам с Катлийн и Ади. Три години, в които можех да заздравя отношенията си с Кимбърли. Приключих. Приключих с тези глупости. Ще се измъкна от тази черупка, ще се оженя за Катлийн и ще бъда добър баща на Ади.
Доктор Крауч се обърна към Лу.
- Да си тръгна ли? - попита.
Лу се намръщи.
- Ще карам направо. Твърдо се налага да останете.
- Лу? - промълвих. - Какво имаш предвид с това „ще карам направо“? Кажи.
Лу попита Надин дали има огледало в чантичката си. Тя извади малка пудриера и му я подаде.
- Лу... - повторих тревожно.
- Донован, може би искаш да се видиш - предложи Лу. Подаде ми пудриерата на Надин. Изгледах ги внимателно, преди да я отворя, но никой от тях не каза нищо. Затворих очи и поклатих глава.
- Гадна работа - процедих.
Лу кимна.
- Много съжалявам - каза доктор Крауч.
Отворих пудриерата и се погледнах в огледалото.
42
Сменили са ми лицето.
Не с нормално лице, каквото имах преди, а с такова на холивудска звезда.
Без белег.
Затворих пудриерата и я подадох на Надин.
- Искам едно питие - заявих.
Лу се поколеба.
- Това май не е много добра идея.
- Горното чекмедже отляво на бюрото ми - настоях.
- Може да попитам доктора, ако искаш - предложи Лу.
- При бърбъна има подходящи чаши. Може да ми правиш компания.
- Двайсетгодишен „Папи“?
- На толкова беше, когато го купих.
- Ще ти правя компания - реши той.
Погледнахме към Надин.
- Ще се въздържа - каза тя.
Лу повика секретарката си и ѝ нареди какво да донесе.
Докато чакахме, докоснах лицето си с пръсти. Надин отново ми подаде пудриерата. Приплъзнах огледалото, като този път се огледах от различни ъгли. Всеки път се чувствах, сякаш гледам някой друг.
- Добра работа - заключих, - но е прекалено.
- Знам, че това е голям шок - увери ме Надин, - но сте прекрасен. Не че обръщам голямо внимание на външността.
- Лу? Това е шантаво. Знам, че хората ни ги бива, но много пъти съм виждал резултатите от работата им. Никой не е изглеждал по-добре от преди.
- При теб е така.
- Как е възможно?
- Екипът ни никога не е разполагал с толкова време, нито с такава идеална среда за възстановяване. Знаехме, че хирурзите ни са изключителни, но никой не предполагаше, че са чак толкова добри. Знаеш ли на кого приличаш? - започна да се вживява Лу.
Вдигнах ръка.
- Моля те. Не ми казвай.
Той кимна. Секретарката му се появи с бутилка „Папи“ и две чаши.
- Господин Крийд! - писна тя - Мислех, че повече няма да ви видим. Изглеждате чудесно!
Надин премести някои неща от нощната масичка, за да направи място за чашите. Линда ги остави и попита.
- Какво е да се събудиш след толкова дълго време?
- Сюреалистично. За теб са минали години. В съзнанието ми се видяхме преди две седмици.
- Толкова е странно - продума тя.
Линда си тръгна и Лу сипа питиетата.
- Сигурна ли сте, че не искате глътка, Надин?
Тя зверски се намръщи.
- Струва ми се ужасна идея. Колкото до вас, господин Кели...
Надин не довърши изречението си, но поклати глава с отвращение, като не остави и капка съмнение за мнението си относно поведението на Лу.
Вдигнах чашата си за тост.
- Бърбънът - заявих - е по-евтин от терапията.
Лу се ухили. Чукнахме чашите си и отпихме.
- Като рай в бутилка - довърших.