Поседяхме в мълчание, докато не попитах.
- Защо са го направили, Лу?
Той отпи още една глътка, пое дълбоко дъх и бавно се подготви. Прехапа долната си устна, преди да заговори.
- За кратко време трябваше да се вземат много решения.
Не се канех да го оспорвам. Тези решения са били взети преди години, така че не можех да направя нищо за загубените години или за новото лице. Имаше само едно важно нещо.
- Катлийн виждала ли ме е... така?
Спогледаха се, опитваха се безмълвно да решат какво да ми кажат. Лу пое инициативата.
Има много неща, които трябва да ти кажа. Но преди това ти напомням, че само предавам информацията. Участвах в обсъждането, но не аз взех решенията.
- Ще го имам предвид. И какво ще казваш?
- Само, че направеното беше най-логично в онзи момент.
Подадох чашата си на Надин. Главата ми се въртеше след две глътки уиски.
- Така ви се пада - изсумтя тя.
Както и останалите стаи в Сензорни ресурси, тази, в която ме бяха настанили, нямаше прозорци. Можеше да е обед или посред нощ, нямаше как да разбера. Човек, прекарал тук две седмици, дори да е в съзнание, няма да може да прецени правилно колко точно време е минало, така че бях наясно, че ще има период на дезориентация. Аз обаче бях повече от дезортиентиран, бях в истински шок. За броени минути изгубих лицето, с което се бях родил и над три години от живота си! Нямаше наръчник, който да ми помогне да се справя с това.
Това, което чух и видях, не беше причината да поискам бърбъна. Колкото и да беше лошо, знаех че положението ще стане още по-зле. Погледът на Надин и тонът на Лу бяха доказателство за това. Фактът, че Дарвин беше задържал Надин на работа тук, в Сензорни ресурси, през всичките тези години, допълнително ме подготви за това, което Лу щеше да съобщи.
43
- Ти умря - каза Лу.
Замълчах за момент.
- Искаш да кажеш, че съм умрял на масата и са ме реанимирали?
Той поклати глава.
- Не, искам да кажа, че убихме Хари.
Хари Уедърс беше дубльорът ми.
- Нямахме избор - обясни Лу.
Нищо не казах.
Той продължи:
- Ти лежеше тук в безсъзнание, полужив. Дните се нижеха. Отначало лекарите се надяваха, че ще се оправиш, но загубиха вярата си.
В съзнанието ми прелитаха хиляди мисли, в търсенето на някакъв смисъл.
Лу не спираше:
- Тара Сийгъл е имала много приятели, които са разбрали, че си дошъл в Бостън да я търсиш. Няколко часа по-късно изчезва безследно.
Не биваше да пия. Или ми беше нужно още едно питие. Трябваше да си наложа да го слушам. Иначе щеше да отнеме по-дълго време, докато разбера каквото ме интересуваше за Катлийн, Ади и ситуацията в момента.
- Давай - чух гласа си накрая.
- Имаше два проблема. Първият са приятелите на Тара - представи си какво биха направили Кали и Куин, ако ти беше изчезнал. Те настояваха за отговор от Дарвин, заплашиха, че ако той не им го даде, ще го изкопчат от Катлийн.
Стегнах новата си челюст и юмрука си, но не казах нищо.
- Вторият проблем, честно казано, се оказа самата Катлийн.
- Как така?
- Когато ти не се появи, нито отговори на обажданията ѝ, изпадна в паника. Тя знаеше достатъчно, за да бъде опасна.
- Това е нелепо - възпротивих се. - Тя не знае... не знаеше нищо.
- Познаваше Сал Бонадело - прекъсна ме Лу - и Виктор.
- И?
- Знаеше също... или си мислеше, че знае, че работиш за Вътрешна сигурност.
- Започнала е да се обажда тук-там?
- Да.
- И?
- Удари на камък. И това не ѝ хареса.
В ъгълчетата на устните ми се прокрадна лека усмивка на гордост.
Лу забеляза и каза:
- Да, знам. Но тя се свърза с пресата и започна да настоява за разследване.
- О, мамка му.
- Точно така. Затова Дарвин измисли фалшива мисия и предостави достатъчна част от трупа на Хари, за да убеди всички, че си мъртъв.
Сърцето ми се сви.
Попитах:
- Това се е случило преди повече от три години и оттогава никой не е променил версията пред Катлийн?
Лу не отговори.
- А Кимбърли и Ади - присъстваха ли на погребението ми?
- Съжалявам, Донован - промълви Лу.
Надин се приближи и утешително хвана ръката ми.
- По начина, по който го представиха пред мен, това беше единственият начин Катлийн и Ади да бъдат защитени - обясни тя.
- Да не говорим за Сензорни ресурси - добавих.
- Това също - съгласи се Лу.
Прехвърлих всичко в ума си за няколко минути в опит да намеря някакво решение. Разбира се, че е трябвало да ме убият. На тяхно място и аз бих постъпил така. Добре, значи съм загубил три години. Няма проблем. Вече се бях върнал от мъртвите. Можех да убия приятелите на Тара, преди да разберат, че съм жив, а след това да споделя добрите новини с близките си. Надин би била полезна в този момент. Щях да разкажа всичко на Катлийн и Кимбърли, да направя пълни признания. После щях да се оттегля. Можеше да се получи, беше логично. Още имах шанс да спася връзката си с Катлийн.