- Как умрях? - попитах.
- Моля? - учуди се Надин.
- Трупът на Хари не би заблудил онези, които ме познават добре. Не може да са им казали, че съм получил инфаркт.
Лу въздъхна.
- Звучи много по-страшно изречено на глас - бавеше се той.
Аз чаках.
- О, боже, Донован! - възкликна Лу. - Хари беше хвърлен отвисоко.
Известно време всички мълчахме. Не беше нужно да говорим. Изражението на Надин беше красноречиво.
- Хубавото е - заговорих, - че изглеждам като филмова звезда.
Надин се изненада.
- Приемате това ужасно добре. Сигурен ли сте, че осъзнавате сложността на положението?
- Простете за каламбура, но се опитвам да го приема с каменно лице.
- Той посреща страховете си - намеси се Лу, - като се преструва на смел.
- Е - каза Надин, като бързо се усмихна, - струва ми се, че е време да се изправим пред фактите.
Отвърнах на усмивката ѝ.
- Добра реплика - похвалих я. - Като за психиатър де.
- Можем да започнем с новото ви име.
Това изтри усмивката от лицето ми.
- Моето какво?
44
- Конър Пейн - произнесе Лу.
- Име на женчо.
- Сърди се на Дарвин - оправда се той. - Все пак е по-до- бро от предишното, което ти даде.
- Козмо Бърлап?
Лу се изкиска.
Надин попита:
- Сега ми хрумна, но какво ще кажете за банковите си сметки, инвестициите, документи и така нататък?
- Всичко е на истинското ми име.
- Истинското ви име. Значи Донован Крийд...
- Беше третото ми име.
- Вие сте побъркани хора! - ахна Надин.
- Това ли е професионалното ви заключение?
- Не се занасяйте с мен - тросна се тя.
Влезе доктор Хауърд и инжектира нещо в системата ми.
- Да не би да ми сложихте успокоително?
- Дойде ви в повече днес - отговори той.
- Ще ми позволите ли поне да се опитам да ходя...
Той въздъхна.
- Естествената реакция при тези състояния е да се опитате веднага да наваксате изгубеното време. Нещата обаче са много по-сложни. Имало е причина мозъкът ви да се изключи и трябва да разберем каква е, за да не позволяваме да се случи отново. През това време се отпуснете, успокойте се и разберете, че имате всичкото време на света.
- Лесно ви е да го кажете.
- Вижте, опитваме се да предотвратим образуването на тромб - предупреди ме той - или нещо по-лошо. Не се тревожете, беше ми наредено да ви раздвижим възможно най-бързо, а рехабилитацията ви ще е в ръцете на най-добрите специалисти. Чакахте толкова време, какво означава още един ден?
- Свързахте ли се вече с тях?
- Идват.
- Добре - козирувах с насмешка.
Надин се учуди.
- Как така умът му е толкова бистър след успокоителните?
- Тествам оръжия за армията.
- И?
- Успокоителните ми действат като бонбонки.
- Почакайте. Тествате оръжия?
- Аха.
- Какви оръжия?
- Лъч на смъртта, психотични медикаменти, уреди за мъчения, живи вируси и неща от този род.
Тя изгледа Лу гневно.
- Не мога да повярвам, че никой не ми е казал за това. Как очаквате да си върша работата, след като не ми давате нужната информация?
- Вие сте психиатърът - отвърна ѝ Лу. - Ние откъде можем да знаем каква информация ви е необходима?
- Като си помисля, че преди четиринайсет години имах истинска практика - измърмори тя.
- Защо се отказахте от нея? - попитах.
Тя поклати глава.
- Когато правителството те покани да му служиш, обикновено си мислиш, че не е в състояние да спаси света без помощта ти.
- И аз съм чувал тази лекция. Много пъти.
45
- Разликата между добрия и лошия човек - каза Надин - няма нищо общо с професията или избора, който прави. Важна е единствено мотивацията - защо върши това, което върши.
- Прекрасно се вписвате в стила на Сензорни - подмет- нах. - Сигурно ви дават кралско възнаграждение.
- Не отричам, че заплатата е добра и оставям на вас да прецените дали съм се продала. Прекарах доста години в опознаване на тази агенция и трябва да кажа, че вярвам в това, което вършите.
- Това, което вършех.
- За което имате дарба.
Доктор Надин Крауч се опитваше да ме препрограмира от дни. Днес беше облечена в сако в абаносов цвят и подходяща пола и бяла блуза от креп.