- Наричате плен спокойния живот и създаването на семейство?
- Опитвали сте и преди, с Джанет и Кимбърли. Не научихте ли нещо? Опитомяването ви превръща живота на околните в мъчение.
- Мислите, че знаете какъв съм...
- И двамата знаем какъв сте. Вие сте орел. Орлите не живеят на ята. Не могат да бъдат опитомени. Не могат да живеят в плен.
- Вие трябва да сте най-лошият брачен консултант на света - обявих.
- Прекратете работата си за Виктор. Съсредоточете се отново в играта.
- Страната ми има нужда от мен, така ли?
- Нека не прозвучи като клише, но е точно така.
- Ами Сал?
- Сал Бонадело?
- Възразявате ли да работя за него?
Надин замълча, докато прецени въпроса. После въздъхна.
- Предполагам, че не. - Забелязала, че повдигам вежди в недоумение, тя добави: - Поръчките на Сал ви държат във форма. В крайна сметка обществото нищо не губи, ако на следващия ден тинята в езерото е намаляла.
- Надин, вие сте изумително лош психотерапевт.
- Напълно възможно е, но това не променя нито вас, нито призванието ви.
- Въпреки това - отсякох, - възнамерявам да се оттегля от тази работа, да се оженя за Катлийн и да ѝ помогна да отгледа Ади.
Тя замълча.
- Разочарована сте от мен - отбелязах.
- Не е така. Що се отнася до женитбата ви с Катлийн, такава мотивация да укрепнете и да оздравеете не е по-лоша от всяка друга.
46
Бяха ме предупредили, че физиотерапията ще е мъчителна. Вместо това тя беше вълнуваща. Всяка пронизваща болка ме караше да се чувствам жив и да копнея за още. Доктор Хауърд се опитваше да ме убеди да се въздържам от вдигане на тежести и от тренажорите за крака, но аз бях непоколебим в постигането на целта си да бъда в обятията на Катлийн след десет дни. Надин беше също така непоколебима в стремежа си да ме накара да се откажа от плен- ничество, но какво можеше да направи? В надпреварата за душата ми Катлийн винаги би победила.
Един ден Надин влезе в стаята ми и изключи тренажора за непрекъснато пасивно движение, на който правех упражнения за коленете.
- Конър, някой е дошъл да те види - съобщи тя.
Сърцето ми подскочи.
- Катлийн?
Тя поклати глава.
- Ако избереш Катлийн, сам ще трябва да отидеш при нея.
- Кой е дошъл тогава?
Чух електрическото бръмчене, преди да го видя.
- Радвам се да... ви видя... господин Пейн... добре... изглеждате.
- Здравей, Виктор. Къде е Хуго?
- В коридора... е... с някого.
- Нямаш вид на изненадан от това, че съм жив.
- Кърли... ми каза... че сте... жив.
- И ти не си споделил с никого през всичкото това време? Дори със Сал?
- Не е моя... работа... да казвам... на някого.
- Кого прати да убие двойката от Нашвил?
- Никого... прекратих... проекта... след като... попаднахте тук.
- Нали не си дошъл да ме убеждаваш отново да работя за теб?
- Не, аз съм... част от... лечението ви... доктор Крауч... искаше... да ви... покажа... нещо.
- Давай тогава.
Виктор страдаше от квадриплегия, което означаваше, че парализата е засегнала и четирите му крайника. Както при повечето такива случаи обаче функциите не бяха съвсем прекъснати. Можеше да ползва отчасти ръцете си. С тях контролираше различни бутони и лостове и използва един от тях да извика своя генерал Хуго и мистериозния си гост.
Хуго влезе с доста привлекателна жена, която ми се стори позната.
- Крийд - поздрави ме той.
- Здрасти, Хуго. Напоследък ми казват Конър Пейн.
Огледах жената до него. Знаех, че ще се сетя коя е.
Имаше руса коса до раменете. Очите ѝ бяха с различен цвят от последния път когато я бях видял, но бяха дълбоко разположени и изразителни.
- Мамка му! - ахнах. - Моника Чайлдърс! Мислех ви за мъртва.
- Бих искала вие да сте мъртъв - отвърна тя, - но се утешавам с мисълта, че ще страдате.
- И аз се радвам да се видим - казах.
Обърнах се към прикования в инвалидна количка бивш свой работодател.
- Виктор, ти ми каза, че Фатхи са чукали Моника до смърт.
Тя го изгледа строго.
- Това... беше... прикритие - отвърна той.
Обърнах се към жената.
- Моника, имаш основание да ме мразиш, но наистина се радвам, че си жива.
- Да ти го начукам.
- Страхотно предложение, но вече съм ангажиран.
- Сериозно? И как му е името?
- Ти си малка нахалница - рекох ѝ.
- А ти се опита да ме убиеш.
- Какво става тук, Виктор? - пожелах да се осведомя.
Виктор кимна към Хуго и той заговори.