- Моника беше омъжена за Бакстър Чайлдърс, хирургът, който осакатил Виктор и го оставил парализиран.
- Спомням си - казах.
- Моника срещна Виктор по време на процеса. Те продължиха да се чуват от време на време. Бакстър изневеряваше непрестанно и беше истинско говедо - разказа Хуго. Погледна Моника и вдигна ръце, сякаш я молеше да продължи. Тя го направи.
- Не че ми пукаше - обърна се тя към мен, - но знаех, че ми изневерява от години. Простих му два пъти. После отворих сърцето си към друг мъж и се влюбих. По време на процеса споделях информация с хората на Виктор, а те ми отговаряха. Открих, че Бакстър има дете от една от младите си любовници. Беше решил да се разведе с мен и да се ожени за нея. Можех да преживея протяжен развод или да видя как го прибират за убийството ми.
- И се спря на второто.
Моника присви очи и веждите ѝ добиха формата на разперените криле на хищна птица.
- Виктор обеща да се погрижи за всичко - обърна се с лице към него. - Пропусна да споменеш, че ще бъда удряна и убита.
Виктор направи физиономия.
- Бях... убеден... че ще... живееш, а ако... не... доктор... Чайлдърс... щеше... да загуби... и жена си... и делото.
Намесих се.
- Значи в един момент излизаш да тичаш на остров Амилия, а аз те отвличам. Съвсем скоро си при любовника си и се наслаждаваш на отмъщението си.
- Нека не се отклоняваме от темата - прекъсна ме тя. - Ти ме преби, инжектира ми смъртоносна отрова, изрита ме от бус в движение и ме остави да умра.
Погледнах зад нея и видях доктор Надин Крауч да се държи за главата с две ръце.
- Да му турим пепел, а? - предложих.
Хуго даде своето обяснение.
- Ти уби Моника, нашите хора я съживиха, тя живее в плантация в Коста Рика, а на Бакстър му предстои присъда от двайсет години затвор до доживотна.
- Всичко е... добре... когато... завършва... добре - заяви Виктор.
- Можеше да ме измъкнеш от страната - процеди Мо- ника, - не беше нужно да го пращаш да ме убива.
- Правили... сме го... много... пъти - възрази Виктор.
- Да бе. Пробва си противоотровата на мен. С един куршум - два заека.
- Но сега си щастлива - изтъкнах.
- Вземи се гръмни - сряза ме тя. - Преживях три операции, за да ми оправят ухото. Беше крайно болезнено.
- Все обръщаш нещата от лошата страна - възмутих се. После попитах Виктор: - Тя винаги ли е такава?
- До... колкото... я познавам.
- Майната и на двама ви - ядоса се Моника.
Доктор Крауч се намеси.
- Моника, искам да ви благодаря, за това че дойдохте. Въпреки че за вас вероятно е трудно да си представите или не ви е грижа, но присъствието ви тук беше от изключително значение.
- Дойдох единствено, за да мога да погледна това копеле в лицето и да му кажа за Катлийн.
- Какво за нея? - попитах.
Погледът на Моника доби ледено изражение. Ъгълчетата на устните ѝ се извиха в самодоволна усмивка. Имаше вид, сякаш е репетирала този момент много пъти. Мисля, че искаше да каже много повече, но промени решението си в последния миг, защото колкото по-бързо го изречеше, толкова по-скоро щеше да ме нарани. Беше пътувала чак от Коста Рика за това, така че изчаках да събере достатъчно жлъч в тона си. Щом се почувства готова, тя вдигна предизвикателно брадичката си и изрече отровните си думи:
- Катлийн е сгодена.
47
Сърцето ми пропадна в бездънна яма от думите на Моника. Примигнах и насилих мозъка си да осмисли чутото. Започна ужасно да ми се гади, както когато не можеш да спреш да повръщаш. Знаеш, че ако успееш, ще се почувстваш по-добре, но тялото ти не ти се подчинява. Поех дълбоко дъх. Трябваше да си остана в кома. Всичко това ми дойде в повече, отколкото можех да понеса отведнъж. Когато издишах, усетих, че и волята ми за живот си отиде с дъха.
Надин заговори първа.
- Колко мило, че използвахте тази възможност да му го съобщите.
- Никой не го е заслужавал повече - заяви Моника. - Обзалагам се, че в момента годеникът ѝ я чука и тя произнася името му.
Хуго поклати глава. Виктор сведе поглед от срам. Моника продължаваше да ме гледа самодоволно, а аз си помислих, че отмъщението много ѝ отиваше. Вероятно никога не е изглеждала по-красива.
Искаше ми се да закрещя, но осъзнах, че се усмихвам. Все пак трябва да се усмихваме, нали така? През последната седмица разбрах, че съм пропуснал три години от живота си, загубил съм лицето и името си. А сега, след като чух, че вероятно съм загубил и любовта на живота си, какво друго можех да направя?
Моника попита с насмешка:
- Е, какво е да знаеш, че някой друг живее живота ти? Мъж, който в този миг шиба любовницата ти, харчи милионите ти и отглежда момиченцето ти?