- Какво е да знам ли? - промълвих.
Като че ли съм вързан на позорния стълб, помислих си. Но казах нещо съвсем различно:
- Знам, че благодаря на Бог.
- Какво?
- Без значение от силната ми обич към Катлийн и Ади, не мога да живея такъв живот. Доктор Крауч ми помогна да разбера това през последната седмица и чутото ме улеснява още повече да се откажа от тях. Радвам се, че са открили човек, който е заел мястото ми.
- Глупости - каза тя.
- Ще ми липсва сексът - добавих. - И Ади.
- А парите?
Изсмях се.
- Имам достатъчно, а и винаги мога да спечеля още.
- Твърдиш, че това положение те устройва? - попита Моника.
- Така е - обади се Надин, - въпреки че не бих избрала точно вас или този момент, за да му кажа за Катлийн.
- Аз пък мисля, че това е блъф - не се отказваше тя. - Убедена съм, че го нараних повече, отколкото той мен.
- Аз пък съм убеден, че изглеждаш забележително - казах ѝ.
- Какво?
- Всичко у теб ми харесва. Имаш страхотно телце и се обзалагам, че си истинска тигрица в леглото.
Лицето ѝ пламна като въглен.
- От коя адска дупка си изпълзял, че да лееш такава жлъч към мен?
- Ти какво очакваш? Не са ме обслужвали от три години. Идваш ми тук с валсова стъпка и панталони тип „виж ми стегнатия задник“.
- Как смееш?
Свих рамене.
- От добра дума няма да ти опадат зъбите.
- Какво означава това, по дяволите? - просъска Моника и изфуча навън, преди да съм успял да отговоря.
- Май е по-добре да я догониш - обърнах се към Хуго. - Няма да е особено доволна, когато охраната я притисне до стената.
Той тръгна, а Виктор каза:
- Всичко... беше... заради... теб.
- Кое?
- Експери... ментът.
- Експериментът - повторих.
- Искахме... да видим... докъде... можеш... да... стигнеш.
Замислих се за седемте заема, които Виктор беше накарал Кали да раздаде на четири двойки и други трима души, заеми, които представляваха живота на единайсет души и седемстотин хиляди долара - отпуснати заеми и отнети животи само заради облог между две джуджета.
- Накара ме да убия тези хора, за да видиш докога ще издържа? Защо?
- Гледал... ли си... онзи... филм... „Смяна... на местата“?
- Да...
- Ние... с Хуго... се... обзаложихме.
- Кой спечели?
- Той.
Погледнах го безизразно.
- Колко спечели?
- Също... като... във... филма.
- Един долар?
- Да... но е... важен... принципът.
Хуго се поклони, бръкна в джоба си и извади монета от един долар, вдигна я и изпълни някакъв странен танц на победата.
Виктор обясни:
- Много... е горд... че победи.
С Надин се спогледахме.
- Мисля, че приключихме - заяви тя.
Когато в стаята останахме само двамата с нея, попитах.
- Кога щеше да ми кажеш?
- Подготвях се.
- С Лу ме оставихте с впечатлението, че всичко с Катлийн и Ади е наред.
Тя се загледа в мен, преди да заговори.
- Искаш ли да чуеш истината?
- Подразни ме. После можем да се върнем към глупостите.
- Доктор Хауърд помоли да не казваме нищо, което може да попречи на възстановяването ти.
- Тя е сгодена - казах.
- Така е.
След всичко останало това ми дойде в повече.
- Предполагам, че Катлийн го е понесла доста тежко - продължих. - Ади също.
- Катлийн имаше пълните основания да вярва, че си мъртъв. Не забравяй, че присъства на погребението ти.
- Изглеждаше ли съкрушена? - попитах.
- Не бях там, но разбрах, че го е приела тежко.
- Дали е насрочила дата?
- Подобни разговори не са полезни, не мислиш ли?
- Искаш ли да знаеш какво мисля всъщност?
- Да - отвърна тя, - все пак това ми е работата.
- Знам, че тя иска да бъде омъжена, а със сигурност е добре и за Ади. Но ми се струва доста прибързано от нейна страна. Не си ли съгласна?
- Опитвам се да не съм съдник - отговори Надин.
48
- Здрасти, Сал - казах.
- Какво? Откъде имате този номер?
- Чуй гласа ми. Знаеш кой се обажда.
- Мамка му!
- Имаш ли работа за мен?
От другата страна на линията настъпи мъртвешка тишина и буквално чувах как се завъртат колелцата в мозъка му.
- К’во е това... как му се вика... запис? Някой се прави на много умен? Иска да се шегува с мен?
- Аз съм, Крийд.
- Глупости.
- Давай - предложих, - питай нещо, което само аз знам.
- Мамка му, наистина си ти.
- Нищо не ме попита.
- Само ти ги говориш такива. Боже, шибаният любител на таваните се върна от гроба.
После явно му хрумна нещо и каза: