- Искам си парите... как му се вика... за венеца за погребението.
Засмях се.
- Приспадни си ги от следващата задача.
- Не си мисли, че няма да го направя. Че кой тогава беше умрелият, дето мина за теб? И къде беше ти, по дяволите?
- Нали знаеш как са тези неща. Секретно е.
- А ония кретени от правителството се чудят защо имам... как му се вика... проблем с доверието.
- Е, имаш ли работа за мен или не?
- Мога да ти дам десет задачи.
- Дай ми една за начало. Не съм си върнал силите напълно.
- Което означава, че още си най-добрият, дето съм виждал.
- Спри - прекъснах го, - изчервявам се.
- Искаш нещо лесно? - отвърна той. - Ето нещо, дето щях сам да си го свърша.
- Какво, някое момиченце скаут е пропуснало да ти донесе бисквити?
- След толкова години още се правиш на умник - отбеляза Сал.
- Не знаех, че умниците се обаждат на други умници.
- Книга мога да напиша за нещата, дето не ги знаеш. Искаш ли лесната задачка или не?
- Сезам, отвори се.
- К’ви ги дрънкаш, по дяволите?
- Дай ми първо лесната работа. После ще говорим за другите.
- Браво, знам си аз човека.
- Е - попитах, - кое е толкова лесно?
- Нещастникът иска да умре.
Не познавах нещастника, но разбирах какво му е.
49
- Кали. Аз съм.
Настъпи кратко мълчание, последвано от бурни възгласи от другата страна на линията.
- О, боже мой, мили боже! О БОЖЕ МОЙ! - пищеше Кали.
- Върнах се.
- О, Донован. Слава богу.
Отговорих на цял куп въпроси, сякаш ги отмятахме по списък, а накрая се уговорихме кога ще вечеряме заедно.
- Чакам с нетърпение да се запозная с Ева - казах.
Тя се засмя.
- Може и да станеш свидетел на момичешки гей изпълнения. Ще го понесеш ли?
- Чакай да си помисля. Да.
- Страхотно, нямам търпение да ви запозная. Разбра ли? Вече е водещ изпълнител.
- Не съм се съмнявал нито за миг, че ще го постигне. А ето го и важният въпрос: каза ли ѝ с какво се занимаваш?
- Разбира се. Декоратор съм, имам първокласна клиентела.
- И ти се налага често да пътуваш по работа.
- Точно така.
Помълчахме за миг.
- Как се справяш с експлозивите?
- Прилично. Защо, да не би вече да имаш работа за мен?
- Да.
Обясних ѝ какво трябва да направи, а тя ми зададе няколко въпроса. Когато ѝ казах каквото я интересуваше, отново настъпи мълчание.
- Мислила ли си да се откажеш? - попитах.
- Всеки ден. Но после ми идва акълът. А ти?
- И аз така.
С Кали много си приличаме. И двамата сме убедени, че убийствата, които извършваме за правителството, са необходимост и обичаме опасностите. В същото време и двамата копнеем за нормален живот някой ден, заобиколени от хора, които ни обичат.
А да, и двамата обичаме красивите жени.
- Радвам се, че се върна, Донован. Мислех, че съм те загубила. Нямам търпение да те видя.
Затворих телефона точно когато Лу влезе в кабинета ми с папка.
- Вече сме отигравали това - казах.
- Резултатът беше различен - отвърна Лу.
- Значи няма проблем с новото гадже?
- Същински скаут. Съжалявам, Конър.
Втренчих се пред себе си.
- Така е по-добре - изрекох. - И още нещо, Лу.
Той вдигна поглед към мен.
- Спри да ме наричаш Конър. Крийд ми отива.
Той се намръщи.
- На Дарвин няма да му хареса.
- Начукай му го на Дарвин.
- Винаги е налице такава възможност. - Лу ме погледна още по-угрижено. - А хората на Тара? Не се ли притесняваш, че може да погнат Катлийн?
- Защо да го правят? Ние вече не сме заедно.
- Ами ако Катлийн разбере, че Донован Крийд се мотае наоколо?
- Няма причина да разбере. А дори и да се случи, може да е просто съвпадение на имената. Нося контактни лещи, така че няма друго освен ръста, по което може да ме разпознае.
- Да си призная, изобщо не ми хареса името Конър Пайн.
- Все пак запази личната карта, в случай че името ми потрябва в някоя работа.
- А Джо Леели?
- Ще запазим и него.
- Ще съобщя на Дарвин - каза той. Тръгна да си ходи.
- Лу, почакай малко.
Той се обърна.
- Искам нещо от Дарвин - рекох. - Важно е.
Той вирна глава, сякаш искаше да каже „Нямам търпение да разбера“.
- Новото ми лице е невероятно, нали? - споделих.
- Истинско произведение на изкуството - отговори той.
- Искам същото за Ади. Както и обгорялата кожа по тялото ѝ да се махне.
- Няма начин. Дарвин никога няма да го позволи.
- Кажи му, че ще платя всичко.
- Погледни ме, Донован. Искаш да направят същото, което направиха за теб? Това ще струва милиони.